M’Cheyne Bible Reading Plan
33 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.
2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееце, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
3 и той ще ви заведе в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.
4 И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.
5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията си, та да видя какво ще сторя с вас.
6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, като се отклониха от планината Хорив.
7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.
8 И когато Моисей излезе към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.
9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и Господ говореше на Моисея.
10 И всичките люде гледаха облачният стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.
11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше Моисей в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).
12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.
13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми Моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.
14 И Господ каза: Самият Аз ще вървя с тебе, и Аз ще те успокоя.
15 А Моисей ме рече: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука.
16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.
17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.
18 Тогава рече Моисей: Покажи ми, моля, славата Си.
19 А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.
20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.
21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш при канарата;
22 и когато мине славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на скалата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;
23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.
12 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5 Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата Гръцки: Торбичката или, кутийката.> вземаше от това, което пускаха в нея.
7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16 Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуэяяя¼begin-paragraph /> 19 Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
27 Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез Гръцки: Синове на.> светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.
37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече:_?+Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила+?
39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:?begin-paragraph /> 40 +Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля+.
41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.
47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец. ГЛАВА 13
9 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва :
16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
18 Но той не знае, че мъртвите* са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.
2 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),
6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;
7 за да показва през идните векове премногото богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.
8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами нас; това е дар от Бога;
9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,
12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бог на света.
13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близу чрез кръвта на Христа.
14 Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги отделяше,
15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир,
16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.
17 И като дойде, благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близу;
18 защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.
19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство:
20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като с краеъгълен камък сам Христос Исус,
21 върху когото всяко здание, стройно сглобено расте за храм свет на Господа;
22 в който и вие се вграждате заедно в Духа на Божие обиталище