M’Cheyne Bible Reading Plan
27 Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя.
2 На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед.
3 Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори.
4 И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца.
5 И да я положиш под полицата, която е около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара.
6 Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед.
7 Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях.
8 Кух, от дъски, да направиш олтара посред, както ти се показа на планината, така да го направиш.
9 Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя.
10 Стълбовете му да бъдат двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и и връзките им да бъдат сребърни.
11 Също на длъж по северната страна да има завеси дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни.
12 После, за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки.
13 Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя.
14 И завесите за едната страна на входа да бъдат дълги петнадесет лакътя, и в тях три стълба и трите им подложки.
15 Също и за другата страна да има завеси петнадесет лакътя дълги, и за тях три стълба с трите им подложки.
16 А за входа на двора да има покривка, дълга двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки.
17 Всичките стълбове около двора да бъдат опасани със сребро; куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни.
18 Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; завесите му да са от препреден висон, и подложките на стълбовете му медни.
19 Всичките прибори на скинията, за всяка служба в нея, всичките й колове, и всичките колове на двора, да бъдат медни.
20 И ти заповядай на израилтяните да ти донесат дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата.
21 В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред плочите на свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколания.
6 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро Гръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Писано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7
3 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато..
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада .
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
2 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), 7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
10 Искаха само да помним сиромасите, 11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.
13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, 17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.