M’Cheyne Bible Reading Plan
21 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите*, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея , то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока*.
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му , но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
24 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 И спомниха си думите му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии*(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43 И взе та яде пред тях.
44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 Вие сте свидетели на това.
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
39 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
9 А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,
2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.
3 А пратих братята, да не би да излезе праздна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;
4 да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая наша увереност.
5 И тъй, намерих за нуждно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.
6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.
7 Всеки да дава според както е решил в сърдцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърдце.
8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;
9 както е писано: 10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.
12 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;
13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички.
14 А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат.
15 Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!