M’Cheyne Bible Reading Plan
14 И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери.
2 И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега, прочее, вземете ми я за жена.
3 А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти, или между всичките ми люде, та отиваш да вземеш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми е угодна.
4 Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, и че той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израиля.
5 Тогава Самсон слезе с баща си в Тамнат; а като стигнаха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше против него.
6 И Господният Дух дойде със сила на него; и той го разкъса както би разкъсал яре, и то без да има нищо в ръката си; но не каза на баща си и на майка си що бе сторил.
7 И слезе та говори с жената: и тя бе угодна на Самсона.
8 И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя , за да види трупа на лъва; и ето рой пчели в лъвовия труп, и мед.
9 И взе от него в ръцете си, па вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си даде и на тях, та ядоха; но не им каза, че беше взел мед от лъвовия труп.
10 И баща му слезе при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците.
11 И като го видяха филистимците доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.
12 И рече им Самсон: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете през седемте дена на угощението, и да я намерите, тогава аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна;
13 но ако не можете да ми я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем.
14 И той им рече: - От ядящия излезе ястие, И от силния излезе сладост. А до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.
15 Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, за да не би да изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. За това ли ни поканихте, да ни оберете? не е ли така ?
16 И тъй, жената на Самсона заплака пред него, като каза: Ти само ме мразиш, и не ме обичаш; предложил си гатанка на ония, които са от людете, ми, а на мене не си я казал. А той й рече: Ето, нито на баща си и на майка си не съм я казал, та на тебе ли ща я кажа?
17 Но тя плачеше пред него през седемте дена, в които ставаше угощението им; а на седмия ден й я откри, защото му бе много досадила и тя каза гатанката на мъжете от людете си.
18 Тогава на седмия ден, преди да зайде слънцето, градските мъже му рекоха: - Що е по-сладко от мед? И що е по-яко от лъв? А той им рече: Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми.
19 И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Аскалон та изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на ония, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом.
20 А Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел.
18 Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,
2 О А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.
5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел се притесняваше от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.
6 Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.
7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.
8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от Коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
9 И Господ каза на Павла нощя във видение: Не не бой се, но говори и не млъквай;
10 защото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.
11 И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.
12 А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището, и казаха:
13 Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога несъгласно закона.
14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се би трябвало да ви търпя;
15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.
16 И изпъди ги от съдилището.
17 Тогава те всички хванаха началника на Синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион, не искаше и да знае за това.
18 А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
19 Като стигнаха Ефес, той ги остави там, а сам влезе в Синагогата и разискваше с юдеите.
21 но се прости с тях, казвайки; Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.
23 И като поседя там няколко време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската страна та утвърждаваше всичките ученици.
24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
25 Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса то а познаваше само Йоановото кръщение,
26 Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
27 И когато се канеше да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;
28 защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.
27 В началото на царуването на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово от Господа към Еремия и рече:
2 Така ми казва Господ: Направи си ремъци и дървени части на хомот, и тури ги на врата си;
3 и прати ги на едомския цар, на моавския цар, на царя на амонците, на тирския цар, и на сидонския цар чрез ръката на ония посланици, които са дошли в Ерусалим при Юдовия цар Седекия;
4 и дай им заръка за господарите им, като речеш - Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Така да кажете на господарите си -
5 Аз чрез голямата Си сила и чрез простряната Си мишца съм направил земята, както човека и животните, които са по лицето на земята; и давам я на когото благоволя.
6 И сега дадох всички тия земи в ръката на слугата Си Навуходоносора, вавилонският цар; тоже и полските зверове дадох нему, за да му слугуват.
7 И всичките народи ще слугуват нему, на сина му, и на внука му, докле дойде времето и на неговата земя; и тогава много народи и велики царе ще поробят и него.
8 И оня народ или царство, което не би приело да слугува на тоя вавилонски цар Навуходоносора, и което не би приело да тури врата си под хомота на вавилонския цар, - Аз ще накажа оня народ, казва Господ, с нож, с глад, и с мор, догдето го довърша чрез неговата ръка.
9 А вие недейте слуша пророците си, нито чародеите си, нито предвещателите си, нито омаятелите си, които, като ви говорят, казват: Няма да слугувате на вавилонския цар;
10 защото те ви пророкуват лъжа, та да ви отдалечат от земята ви, и Аз да ви изпъдя, та да загинете.
11 А оня народ, който подложи врата си под хомота на вавилонския цар и му слугува, него ще оставя да пребивава в земята си, казва Господ и ще я работи и ще я населява.
12 Говорих и на Юдовия цар Седекия същите думи, като рекох: Наведете вратовете си под хомота на вавилонския цар, и слугувайте нему и на людете му, и ще живеете.
13 Защо да умрете, ти и людете ти, от нож, от глад, и от мор, според както Господ говори за народа, който не би слугувал на вавилонския цар?
14 Затова, недейте слуша думите на пророците, които като ви говорят, казват: Няма да слугувате на Вавилонския цар; защото те ви пророкуват лъжа.
15 Понеже Аз не съм ги пратил, казва Господ, а те пророкуват лъжливо в Моето име, та да ви изпъдя и да погинете, вие и пророците, които ви пророкуват.
16 Говорих и на свещениците и на всички тия люде, като рекох - Така казва Господ: Недейте слуша думите на пророците си, които ви пророкуват, казвайки - Ето, съдовете на Господния дом ще се донесат подир малко от Вавилон; защото те ви пророкуват лъжа.
17 Недейте ги слуша; слугувайте на вавилонския цар и живейте; защо да се запусти тоя град?
18 Но ако те са пророци, и ако Господното слово е с тях, нека се помолят сега Господу на Силите щото съдовете, които са останали в Господния дом, и в двореца на Юдовия цар, и в Ерусалим, да не отидат във Вавилон.
19 Защото така казва Господ на Силите за стълбовете, за медното море, за подножията, и за другите съдове, които са останали в тоя град,
20 които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато заведе в плен от Ерусалим във Вавилон Юдовия цар Иехония, Иоакимовия син, и всичките Юдови и Ерусалимски благородни, -
21 да! така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, за съдовете, които останаха в Господния дом, и в двореца на Юдовия цар, и в Ерусалим:
22 Те ще бъдат занесени във Вавилон, и ще останат там до деня, когато ще ги посетя, казва Господ; тогава ще ги донеса и ще ги върна на това място.
13 О Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.
2 А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър и Яков и Йоан и Андрей Го попитаха насаме:
4 Кажи ни, Кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?
5 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.
6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина.
7 А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е още свършекът.
8 Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има и глад; а тия неща са само начало на страданията.
9 А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.
11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.
12 Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име: но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които с в Юдея, нека бягат по планините;
15 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;
16 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.
17 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18 При това, молете се да не стане това*(Бягането ви.) зиме;
19 защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.
20 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.
21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! Не вярвайте;
22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знания и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.
23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.
24 Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,
25 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.
26 Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с голяма сила и слава.
27 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.
28 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;
29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.
30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.
31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
32 А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
33 Внимавайте, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.
34 Понеже това ще бъде както кога човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.
35 Бдете, прочее, (защото не знаете кога и ще дойде господарят на къщата_ 36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.
37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.