M’Cheyne Bible Reading Plan
12 А ето царете на земята оттатък Иордан, към изгрева на слънцето, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до Ермонската планина, и цялото поле на изток:
2 аморейският цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и е в средата на долината, и владееше половината на Галаад до потока Явок, който е граница на амонците,
3 и на изток, дори до езерото Хинерот и до полското море, сиреч , Соленото море, на изток, до пътя към Вет-иесимот, и на южната страна под Асдот-фасга:
4 и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи,
5 който владееше в Ермонската планина, в Салха и в целия Васан, до границата на гесурците и на мааханците, и половината от Галаад до границата на есевонския цар Сион.
6 Тях поразиха Господния слуга Моисей и израилтяните; и Господният слуга Моисей даде земята им за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
7 И ето царят на земята оттатък Иордан, на запад, който Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанката долина до нагорнището Халак, което отива към Сиир; и Исус даде земята им за притежание на Израилевите племена, според както щяха да бъдат разделени:
8 в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. Царете бяха от хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, а именно :
9 ерихонският цар, един; царят на Гай, град близо до Ветил, един;
10 ерусалимският цар, един; хевронският цар, един;
11 ярмутският цар, един; лахийският цар, един;
12 еглонският цар, един; гезерският цар, един;
13 девирският цар, един; гедерският цар, един;
14 хорманският цар, един; арадският цар, един;
15 ливанският цар, един; одоламският цар, един;
16 макиданският цар, един; ветилският цар, един;
17 тапфуанският цар, един; еферският цар, един;
18 афекският цар, един; ласаронският цар, един;
19 мадонският цар, един; асорският цар, един;
20 симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един;
21 таанахският цар, един; магедонският цар, един;
22 кедеският цар, един; царят на Иокнеам в Кармил, един;
23 царят на Дор в Нафатдор, един; царят на Гоим в Галгал, един;
24 тирзанският цар, един; всичките царе тридесет и един.
13 А Исус беше стар напреднал на възраст; и Господ му рече: Ти си стар, напреднал на възраст, а остава още много земя да се превзема.
2 Ето земята, която остава още: всичките околности на филистимците и цялата Гесурска земя ,
3 от Сиор, който е към Египет, до границата на Акарон на север, която се счита на ханаанците, - петте околии на филистимците: на газяните, на азотците, на аскалонците, на гетците и на акаронците; и земята , която е на авейците;
4 на южната страна, цялата земя на ханаанците, и Меара, която е на сидонците, до Афек, до аморейските граници;
5 и земята на гевалците, и целият Ливан към изгрева на слънцето, от Ваалгад под Ермонската планина до прохода на Емат;
6 всичките планински жители от Ливан до Мисрефот-маим, то ест , всичките сидонци; тях Аз ще изтребя отпред израилтяните; а ти раздели тая земя в наследство на Израиля, според както съм ти заповядал.
7 Сега, прочее, раздели тая земя в наследство на деветте племена и на половината от Манасиевото племе.
8 А заедно с другата му половина рувимците и гадците взеха наследството си, което Моисея из даде оттатък Иордан, на изток, както Господният слуга Моисей им даде,
9 от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е в средата на долината, и цялата медеванска равнина до Девон,
10 и всичките градове на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон до границите на амонците,
11 и Галаад, и пределите на гесурците й на мааханците, и цялата Ермонска планина, и целия Васан до Салха,
12 цялото царство на Ога във Васан, който царуваше в Астарот и в Едраи, и който бе оцелял от останалите от исполините; защото тях Моисей порази и ги изгони.
13 Обаче, израилтяните не изгониха гесурците и мааханците, та гесурците и мааханците живееха между Израиля, както живеят и до днес.
14 Само на Левиевото племе той не даде наследство: жертвите, принесени чрез огън на Господа Израилевия Бог са тяхно наследство, според както им е казал.
15 А Моисей даде на племето на рувимците наследство според семействата им.
16 Пределите им бяха от Ароир, който е при брега на потока Арнон и града, който е всред долината, и цялата равнина до Медева,
17 Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамотваал, Вет-ваалмеон,
18 Яса, Кедимот, Мафаат,
19 Кириатаим, Сивма, Зарет-Саар, в хълма на Емак,
20 Вет-фегор, Асдот-фасга, Вет-есимот,
21 и всичките градове на равнината, и цялото царство на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон, когато Моисей порази заедно с мадиамските първенци: Евия, Рекема, Сура, Ура, и Рева, Сионови първенци, които живееха в оная земя.
22 И между убитите от тях, израилтяните убиха с нож Валаама Веоровия син, чародееца.
23 А границата на рувимците беше Иордан и пределите му. Това е наследството на рувимците според семействата им, с градовете му и техните села.
24 И на Гадовото племе, Моисей даде наследство на гадците, според семействата им.
25 Пределът им беше Язир и всичките Галаадски градове, и половината от земята на амонците до Ароир срещу Рава,
26 и от Есевон до Рамат-масфа и Ветоним, о от Маханаим, до границата на Девир,
27 и, в долината, Ветарам, Вет-нимра, Сокхот и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сион оттатък Иордан на изток, имайки за граница Иордан до края на езерото Хинерот.
28 Това е наследството на гадците според семействата им, с градовете му и техните села.
29 Моисей даде наследство и на половината от Манасиевото племе; и то стана притежание на половината от племето на манасийците според семействата им.
30 Пределът им беше от Маханаим, целия Васан, цялото царство на васанския цар Ог, и всичките зеселища на Яир, които са у Васан, шестдесет града.
31 И половината от Галаад, и Астарот и Едраи, градове на Оговото царство във Васан, са дадоха на потомците, на Махира Манасиевия син, на половината от Махировите потомци според семействата им.
32 Тия са наследствата, които Моисей раздели в моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.
33 А на Левиевото племе Моисей не даде наследство; Господ Израилевият Бог беше наследството им, според както и беше казал.
145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, И ще благославям Твоето име от века до века.
2 Всеки ден ще Те благославям, И ща хваля Твоето име от века и до века.
3 Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.
4 Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,
5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;
6 И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.
7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.
8 Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.
10 Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;
11 Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,
12 За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.
13 Твоето царство е вечно, И владичеството Ти трае през всички родове.
14 Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.
15 Очите на всички гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.
16 Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.
18 Господ е близо при всички, Които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.
19 Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им и ги избавя,
20 Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.
21 Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.
6 Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.
2 Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.
3 Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;
4 Ще извикат: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;
5 Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;
6 Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.
7 Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.
8 Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
9 Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си както гроздоберач към пръчките.
10 Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.
11 Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците, И върху целия сбор на младежите; Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.
12 Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;
13 Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
14 Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.
15 Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова, ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.
16 Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим в него.
17 Поставих и пазачи над вас Та казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18 Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.
19 Слушай земьо! Ето, аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха.
20 Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни. Нито жертвите ви угодни.
21 Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О, които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат заедно.
22 Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.
23 Лък и копие държат, Жестоки са, и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.
24 Откакто сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки, Като на жена, която ражда.
25 Не излизайте на полето, и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.
26 Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, Заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
27 Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28 Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
29 Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.
30 Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо*(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.