M’Cheyne Bible Reading Plan
20 Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:
2 Говори на израилтяните, като им речеш: Определете си прибежищните градове, за които съм ви рекъл чрез Моисея,
3 за да прибягва там оня убиец, който убие човек без намерение, по незнание; и те да ви бъдат прибежище от мъздовъздателя за кръвта.
4 И когато оня, които побегне в един от тия градове, застане във входа на градската порта и каже работата си на всеослушание пред старейшините от оня град, те нека го приемат в града при себе си, и нека му дадат място, и той да живее между тях.
5 И ако мъздовъздателят за кръвта го подгони, та да не предават убиеца в ръката му; защото по незнание е убил ближния си, без да го е мразил от по-напред.
6 И да живее в оня град догде се представи на съд пред обществото, и до смъртта на онзи който е първосвещеник в онова време; тогава убиецът да се върне и да отиде в града си, и в дома си, в града, от който е побягнал.
7 И тъй, отделиха Кадес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталима, Сихем в хълмистата земя на Ефрема, Кириат-арва (която е Хеврон) в хълмистата земя на Юда.
8 А оттатък Иордан срещу Ерихон, на изток, определиха Восор в полската пустиня на Рувимовото племе, Рамот в Галаад от Гадовото племе, и Голан във Васан от Манасиевото племе.
9 Тия бяха градовете определени за всичките израилтяни, и за чужденците, които живеят между тях, тъй щото всеки, който би убил някого без намерение, за бяга там, та да не бъде убит от мъздовъздателя за кръвта, догдето се представи пред обществото.
21 След това, началниците на левитските бащини домове дойдоха при свещеника Елеазара, при Исуса Навиевия син и при началниците на бащините домове от племето на израилтяните,
2 та им говориха в Сило, в Ханаанската земя, като казваха: Господ заповяда чрез Моисея да ни се дадат градове за живеене и пасбищата им за добитъка ни.
3 И ето градовете с пасбищата им, които израилтяните дадоха на левитите от наследството си според Господната заповед:
4 Излезе жребието за семействата на каатовците; и потомците на свещеника Аарона, които бяха от левитите, получиха чрез жребие тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе.
5 А останалите Каатови потомци получиха чрез жребие десет града от семействата на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината на Манасиевото племе.
6 И Гирсоновите потомци получиха чрез жребие тринадесет града от семействата на Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината на Манасиевото племе у Васан.
7 Марариевите потомци, според семействата си получиха дванадесет града от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе.
8 Тия градове, прочее, и пасбищата и израилтяните дадоха чрез жребие на левитите, според както Господ заповяда чрез Моисея.
9 От племето на юдеите и от племето на симеонците дадоха тия градове, които по-долу се споменават по име,
10 и които се получиха от Аароновите потомци, бидейки от семействата на каатовците, които са от левийците; защото първото жребие се хвърли за тях:
11 дадоха им града на Арва Енаковия баща (който град е Хеврон) с пасбищата му около него, в Юдовата хълместа земя;
12 (а нивите на града и селата му дадоха на Халева Иефониевия син за негова собственост);
13 Хеврон, прочее, с пасбищата му, прибежищния град за убиец, дадоха на потомците на свещеника Аарона, също и Ливна с пасбищата му,
14 Ятир с пасбищата му, Естемой с пасбищата му,
15 Олом с пасбищата му, Девир с пасбищата му,
16 Аин с пасбищата му, Юда с пасбищата му и Ветсемес с пасбищата му; девет града от тия две племена;
17 а от Вениаминовото племе, Гаваон с пасбищата му, Гава с пасбищата му,
18 Анатон с пасбищата му и Алмот с пасбищата му; четири града.
19 Всичките градове на Аароновите потомци, свещениците, бяха тринадесет града с пасбищата им.
20 И семействата на Каатовите потомци, левитите които оставаха от Каатовите потомци, получиха градовете на своето притежание по жребие от Ефремовото племе.
21 Дадоха им прибежищния за убиец град Сихем с пасбищата му в хълмистата земя на Ефрема, също и Гезер с пасбищата му,
22 Кивзаим с пасбищата му и Веторон с пасбищата му; четири града;
23 от Дановото племе, Елтеко с пасбищата му, Гиветон с пасбищата му.
24 Еалон с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; четири града;
25 а от половината на Манасиевото племе, Таанах с пасбищата му; два града.
26 Всичките градове за семействата на останалите Каатови потомци бяха десет с пасбищата им.
27 А на Гирсоновите потомци, от семействата на левитите, дадоха от другата половина на Манасиевото племе, прибежищния за убиец град Голан у Васан с пасбищата му и Веестера с пасбищата му; два града;
28 от Исахаровото племе, Кисион с пасбищата му, Даврат с пасбищата му,
29 Ярмут с пасбищата му и Енганим с пасбищата му; четиридесет града;
30 от Асировото племе, Мисаал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,
31 Хелкат с пасбищата му и Роов с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,
32 а от Нефталимовото племе, прибежищния за убиец град Кедес в Галилея с пасбищата му, Амот-дор с пасбищата му и Картан с пасбищата му; три града.
33 Всичките градове на Гирсоновците според семействата им бяха тридесет града с пасбищата им.
34 И на семействата Мерариевите потомци, останалите от левитите, дадоха от Завулоновото племе Иокнеам с пасбищата му, Карта с пасбищата му,
35 Димна с пасбищата му и Наалон с пасбищата му; четири града;
36 от Рувимовото племе, Восор, с пасбищата му, Яса с пасбищата му,
37 Кедимот с пасбищата му и Мефаят с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му;
38 а от Гадовото племе, прибежищния за убиец град Рамот в Галаад се пасбищата му, Маханаим с пасбищата му;
39 Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му; всичко четири града.
40 Всичките градове, които дадоха чрез жребие на Манасиевите потомци, според семействата им, на останалите от семействата на левитите, бяха дванадесет града.
41 Всичките градове на левитите всред притежанието на израилтяните бяха четиридесет и осем града с пасбищата им.
42 Тия градове бяха всеки с околните си пасбища; така бяха всичките тия градове.
43 Така Господ даде на Израиля цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще им я даде; и завладяха я и заселиха се в нея.
44 И Господ им даде спокойствие от всяка страна, според всичко що беше се клел на бащите им; и от всичките им неприятели никоя не можа да устои против тях; Господ предаде всичките им неприятели в ръката им.
45 Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.
1 Първата повест, написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна
2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
3 на които и представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.
4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза той, чухте от мене.
5 Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
6 И тъй, веднъж, като се събраха, те го питаха, казвайки: Господи, сега ли, ще възвърнеш на Израиля царството?
7 А той рече: Не с за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената си власт.
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;
9 И като изрече това, и те го гледаха, той се възнесе, и облак го прие от погледа им.
10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.
13 И когато влязоха в града, качиха се в Горната стая, дето живееха Петър и Йоан, Яков и Андрей: Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.
14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята му.
15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:
16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.
17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.
18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.
19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.
20 Защото е писано в книгата на Псалмите:- "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".
21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше м е ж д у нас,
22 като почна от времето, когато Йоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението му.
23 И така, поставиха сред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал
25 да вземе мястото в това служение и апостолството, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.
10 Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев:
2 Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения, По причина, че народите се плаша от тях.
3 Защото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;
4 Украсяват го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;
5 Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, Нито им е възможно да докарат някакво добро.
6 Няма подобен на тебе, Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.
7 Кой не би се боял от тебе, Царю на Народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко, що мъдростта им владее, няма подобен на тебе.
8 Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението им; то е само дърво.
9 Сребро, изковано в плочи, се донася от Тарсис, И злато от Офир*, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.
10 Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието му.
11 (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)
12 Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят. И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищницата Си.
14 Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.
15 Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,
16 Оня, който е делът на Якова, не е като тях, Защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
17 Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.
18 Защото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват злото.
19 Горко ми, поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.
20 Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.
21 Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
22 Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.
23 Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.
24 Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.
24 И когато излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма.
2 А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?
4 Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой;
5 защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.
6 И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.
7 Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.
8 Но всичко това ще бъде само начало на страдания.
9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.
10 И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
12 Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
13 Но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
15 Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място, (който чете нека разбира),
16 тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините;
17 който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;
18 и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.
19 А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!
20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;
21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.
22 И ако да не се съкратеха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.
23 Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;
24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето предсказах ви.
26 Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.
27 Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
28 Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.
29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.
32 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.
33 Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.
34 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.
35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.
37 И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
38 Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,
39 и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.
40 Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.
41 Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.
42 Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.
43 Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.
44 Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.
45 Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна навреме?
46 Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.
47 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
48 Но, ако оня слуга е зъл*(Гръцки: Оня зъл слуга каже.), и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,
49 и той почне да бие служителите си, и да яде и да пие с пияниците,
50 господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,
51 и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.