M’Cheyne Bible Reading Plan
18 След това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, гдето и поставиха шатъра за срещане; защото земята вече беше завладяна от тях.
2 Обаче, между израилтяните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си.
3 Исус, прочее, каза на израилтяните: До кога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал Господ Бог на бащите ви?
4 Изберете си по трима мъже от всяко племе, и аз ще ги пратя; и като станат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва, да я наследят, и нека дойдат при мене.
5 Нека я разделят на седем дяла, като си остане Юда в пределите си, на юг, и Иосифовият дом си остане в пределите си на север.
6 И като опишете земята на седем дяла и донесете описанието тук при мене, аз ще хвърля жребие за вас тук пред Господа нашият Бог.
7 Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господното свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Иордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Моисей им даде.
8 И тъй, мъжете станаха та отидоха; и на ония, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като рече: Идете, обходете земята, за да я опишете, и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребие за вас, тук в Сило пред Господа.
9 Мъжете, прочее, отидоха и обходиха земята, и описаха я в книга по градове на седем дяла, и дойдоха при Исуса в стана в Сило.
10 Тогава Исус хвърли жребие за тях в Сило пред Господа; и там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им.
11 Излезе жребието на племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребието, пределът им се падна между юдейците и Иосифовите потомци.
12 На север границата им беше от Иордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при ветавенската пустиня;
13 и от там границата минаваше към Луз, край южната страна на Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-адар, до хълма, който е на юг от долния Ветерон.
14 От там границата се простираше и завиваше на западната страна и завиваше на западната страна към юг, на юг от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-ваал (който е Кириатиарим), град на юдейците. Това беше западната страна.
15 А южната страна беше от края на Кириатиарим, от гдето границата минаваше към запад и свършваше при извора на водата Нефтоя;
16 и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долинката на Енома до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил,
17 и като се разпростираше от север минаваше в Енсемес, и излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воана,
18 и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава;
19 и границата минаваше към северната страна на Ветагла; и границата свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Иордан. Това беше южната граница.
20 А границата му на източната страна беше Иордан. Това беше според границите си околовръст, наследството на вениаминците, според семействата им.
21 А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Ветагла, Емек-кесис,
22 Ветарава, Семараим, Ветил,
23 Авим, Фара, Офра,
24 Хефар-амона, Афни, и Гава; дванадесет града със селата им;
25 Гаваон, Рама, Вирот,
26 Масфа, Хефира, Моса,
27 Рекем, Ерфаил, Тарала,
28 Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиридесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците, според семействата им.
19 Второто жребие излезе за Симеона, за племето на Симеоновците според семействата им; и наследството им беше всред наследството на юдейците.
2 За своето наследство те имаха; Вирсавее (или Савее), Молада,
3 Асур-суал, Вала, Асем,
4 Елтолад, Ветул, Хорма,
5 Сиклаг, Вет-маркавот, Асарсуса,
6 Ветловаот и Саруен; тринадесет града със селата им;
7 Аин, Римон, Етер и Асан; четири града със селата им;
8 и всичките села, които бяха около тия градове, до Ваалат-вир (който е южният Рамат). Това е наследството за племето на симеонците според семействата им.
9 От дяла на юдейците се даде наследството на симеонците, защото делът на юдейците беше голям за тях; за това, симеонците наследиха дял всред тяхното наследство.
10 Третото жребие излезе за завулонците, според семействата им; и пределът на наследството им беше до Сарид;
11 и границата им отиваше западно до Марала, и досягаше Давасес и досягаше потока, който е срещу Иокнеам;
12 и от Сарид завиваше към изгрева на слънцето до междата на Кислот-тавор, и излизаше на Даврат, и възлизаше на Яфия,
13 и от там минаваше към изток в Гетефер, в Ита-касин, и излизаше в Римон-метоар към Нуя;
14 и от север границата завиваше в Анатот, и свършваше в долината Ефтаил,
15 като включваше Катат, Наадал, Симрон, Идала и Витлеем, дванадесет града със селата им.
16 Това е наследството на завулонците по семействата им, -тия градове със селата им.
17 Четвъртото жребие излезе за Исахара, за исахарците по семействата им.
18 Пределът им беше Езраил, Кесулот, Сунам,
19 Афераим, Сеон, Анахарат,
20 Равит, Кисион, Авес,
21 Ремет, Енганим, Енада и Вет-фасис;
22 и границата досягаше Тавор, Сахасима и Ветсемес; и границата им свършваше при Иордан; шестнадесет града със селата им.
23 Това е наследството за племето на исахарците по семействата им, - градовете със селата им.
24 Петото жребие излезе за племето на асирците семействата им.
25 Пределът им беше Хелкат, Али, Ветен, Ахсаф,
26 Аламелех, Амад и Мисал, и достигаше, до Кармил на запад и до Сихор-ливнат;
27 и границата им завиваше към изгрева на слънцето при Вет-дагон, и досягаше Завулон и долината Ефтаил на север от Ветемек и Наил, и излизаше при Хаул на ляво,
28 и Еврон, Роов, Амон и Кана, до големия Сидон;
29 и границата завиваше към Рама и към укрепения град Тир; и границата завиваше към Оса, и свършваше при морето край страната на Ахзив,
30 и Ама, Афен и Роов; двадесет идва града със селата им.
31 Това е наследство за племето на асирците по семействата им - тия градове със селата им.
32 Шестото жребие излезе за нефталимците, за нефталимците по семействата им.
33 Границата им беше от Елеф, от Алон* близо при Саананим, и Адами-некев, и Явнеил, до Лакум и свършваше при Иордан;
34 и границата завиваше към запад до Азнот-тавор, и от там излизаше при Укок, и досягаше Завулон на юг, а досягаше Асир на запад и Юда при Иордан към изгрева на слънцето.
35 А укрепените градове бяха: Сидим, Сер, Амат, Ракат Хинерот,
36 Адама, Рама, Асор,
37 Кедес, Едран, Енасор,
38 Ирон, Мигдалил, Орам, Ветанат и Ветсемес; деветнадесет града със селата им,
39 Това е наследството за племето на нефталимците по семействата им - градовете със селата им.
40 Седмото жребие излезе за племето на данците по семействата им.
41 Пределът, който те наследяваха, беше Саара, Естаол, Ерсемес,
42 Салавим, Еалон, Етла,
43 Елон, Тамната, Акарон,
44 Елтеко, Гиветон, Ваалат,
45 Юд, Вани-варак, Гетримон,
46 Меиаркон и Ракон, с околността, която е срещу Иопа,
47 А пределът на данците не им стигаше; за това данците отидоха и воюваха против Лесем, и като го превзеха и го поразиха с острото на ножа, взеха го за притежание и заселиха се в него; и Лесем наименуваха Дан, по името на праотца си Дан.
48 Това е наследството за племето на данците по семействата им, - тия градове със селата им.
49 А като свършиха подялбата на земята, според пределите й, израилтяните дадоха на Исуса Навиевия син наследството всред себе си;
50 според Господната заповед, дадоха му града, който поиска, сиреч , Тамнат-сарах в хълмистата част на Ефрема; и той съгради града и живееше в него.
51 Тия са наследствата, който свещеникът Елеазар и Исус Навиевия син и началниците на бащините домове на племената на израилтяните разделиха с жребие в Сило пред Господа, при входа на шатъра за срещане. Така свършиха подялбата на земята.
149 Алилуя! Пейте на Господа нова песен, И хвалете името Му в събранието на светиите.
2 Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си,
3 Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.
4 Защото Господ има благоволение към людете Си; Ще украси кротките с победа.
5 Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.
6 Славословия към Бога ще бъдат в устата им. И меч остър от двете страни на ръката им,
7 За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,
8 За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -
9 За да извършат над тях написания съд! Тая част принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.
150 Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му, Хвалете Го в небесния простор, дело на силата Му.
2 Хвалете Го за мощните му дела, Хвалете Го според голямото Му величие.
3 Хвалете Го с тръбен глас. Хвалете Го с псалтир и арфа.
4 Хвалете Го с тъпанче и хороиграние, Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки,
5 Хвалете Го с високозвучни кимвали, Хвалете Го с възклицателни кимвали.
6 Всичко що диша нека хвали Господа; Хвалете Господа.*
9 О, да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!
2 О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.
3 Запъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло на зло, А Мене не познават, казва Господ.
4 Пазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.
5 Всеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.
6 Жилището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.
7 Затова, така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя, та ще ги опитам; Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?
8 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори мирно на ближния си, Но в сърцето си поставя засада против него.
9 Няма ли да ги накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
10 За планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене, Защото така изпогоряха, щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.
11 Аз ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.
12 Кой е мъдър човек, та да може да разбере това, Комуто са говорили устата Господни, за да обясни Защо загина страната И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?
13 И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,
14 Но ходиха по упоритостта на своето сърце, И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,
15 Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;
16 Тоже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.
17 Така говори Господ на Силите: Размислете, и повикайте да дойдат оплаквачките, И изпратете за вещите жени, за да дойдат;
18 И нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.
19 Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.
20 Обаче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.
21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече децата от улиците, Юношите от площадите.
22 Речи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.
23 Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си. И богатият да не се хвали с богатството си;
24 Но който се хвали, нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, който извършвам милост, Правосъдие, и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,
25 Ето, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани заедно с необрязаните:
26 Египет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички тия народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърце.
23 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:
2 На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите;
3 затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.
4 Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.
5 Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си*(Напомнителки на Божия закон.), и правят големи полите на дрехите си,
6 и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,
7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.
8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.
10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.
11 А по-големият между вас, нека ви бъде служител.
12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
13 Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.
14 [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].
15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.
16 Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.
17 Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото или храмът, който е осветил златото?
18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19 [Безумни и] слепи! Че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?
20 Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.
21 И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.
22 И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
23 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копара и кимнона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона 24 Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.
25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.
26 Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
28 Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:
30 Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците.
31 Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.
32 Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си.
33 Змии! Рожби ехидни! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла?
34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, а други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;
35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.
36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.
37 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
38 Ето, вашият дом се оставя пуст.
39 Защото казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.