M’Cheyne Bible Reading Plan
17 (A)Когато Давид живееше в своя дом, каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а ковчегът на завета Господен е под шатра.
2 (B)И Натан каза на Давида: върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.
3 (C)Но в същата нощ биде слово Божие към Натана:
4 (D)иди и кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ: не ти ще Ми съградиш дом, дето да обитавам,
5 (E)защото Аз не съм живял в дом от деня, когато изведох синовете Израилеви, и доднес, а ходих от шатра в шатра и от жилище в жилище.
6 Където и да ходих с целия Израил, казах ли, макар и дума, някому от съдиите израилски, на които бях заповядал да пасат Моя народ: защо Ми не съградите кедров дом?
7 (F)И сега тъй кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ Саваот: взех те от овчето стадо, за да те направя вожд на Моя народ Израиля;
8 бях с тебе навред, дето и да ходи, изтребих всички твои врагове пред лицето ти и направих името ти като името на великите по земята;
9 (G)приготвих място за Моя народ Израиля, укорених го, и той ще живее спокойно на своето място, и няма вече да го смущават, нечестивите няма вече да го притесняват, както изпреди,
10 (H)в ония дни, когато Аз бях поставил съдии над Моя народ Израиля, и Аз бях смирил всички твои врагове, и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.
11 (I)Кога се изпълнят твоите дни, и ти се прибереш при отците си, тогава ще въздигна твоето семе след тебе, което ще бъде от синовете ти, и ще закрепя царството му.
12 Той ще Ми съгради дом, и ще закрепя престола му вовеки.
13 (J)Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син, и милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от оногова, който беше преди тебе.
14 (K)Ще го поставя в Моя дом и в Моето царство навеки, и престолът му ще бъде вечно крепък.
15 (L)Всички тия думи и цялото видение Натан точно разказа на Давида.
16 (M)Цар Давид дойде, застана пред лицето Господне и каза: кой съм аз, Господи Боже, и какво е моят дом, та си ме толкоз въздигнал?
17 (N)Но и това се показа малко в Твоите очи, Боже; Ти възвестяваш за дома на Твоя раб далечна бъднина и гледаш на мене като на велик човек, Господи Боже!
18 (O)Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се възвеличи Твоят раб? Ти знаеш Своя раб!
19 Господи, за Твоя раб, според сърцето Си, Ти вършиш всички тия велики дела, за да явиш всяко величие.
20 (P)Господи, по всичко, що сме слушали с ушите си, подобен на Тебе няма и няма бог, освен Тебе.
21 (Q)И кой е подобен на Твоя народ Израил, едничък народ на земята, при който е идвал Бог, да го изкупи за Свой народ, за да Си направи име чрез велико и страшно дело, – чрез прогонване народите от лицето на Своя народ, който Ти избави от Египет.
22 Ти направи Твоя народ Израиля Свой собствен народ навеки и Ти, Господи, стана негов Бог.
23 (R)И тъй, сега, о, Господи, утвърди навеки словото, що си казал за Твоя раб и за неговия дом, и стори, според както си казал.
24 Да пребъде и да се възвеличи Твоето име вовеки, за да казват: Господ Саваот, Бог Израилев, е Бог над Израиля, и домът на Твоя раб Давида да бъде крепък пред Твоето лице.
25 (S)Защото Ти, Боже мой, яви на Твоя раб, че ще му уредиш дом, затова и Твоят раб се осмели да се моли пред Тебе.
26 И сега, Господи, Ти си Бог, и Ти изрече за Твоя раб това добро.
27 (T)Прочее, почни да благославяш дома на Твоя раб, за да бъде вечно пред Твоето лице; защото, ако Ти, Господи, го благословиш, ще бъде благословен довека.
4 (A)Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
2 Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
3 (B)Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия.
4 (C)Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.
5 (D)Или мислите, че напразно говори Писанието: „до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас“?
6 (E)Но по-голяма благодат дава; затова е казано: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.
7 И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
8 (F)Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
9 (G)Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта – на тъга.
10 (H)Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
11 (I)Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
12 (J)Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
13 (K)Чуйте сега вие, които казвате: „днес утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“,
14 (L)вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва.
15 (M)Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“,
16 сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.
17 (N)И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.
1 (A)И биде слово Господне към Иона, син Аматиев:
2 (B)„стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“.
3 И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.
4 (C)Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.
5 (D)Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.
6 Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем“.
7 И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда“. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона.
8 Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?“
9 (E)Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“.
10 Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?“ – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, – както той сам им бе обадил.
11 И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше.
12 Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, – и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря“.
13 Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.
14 Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!“
15 (F)И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.
16 И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.
6 (A)В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.
2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?
3 (B)Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
4 (C)Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?
5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.
6 (D)Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.
7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.
8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.
10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.
11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.
12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 (E)А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:
14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот,
16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.
17 (F)И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19 (G)И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
20 (H)И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21 (I)Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 (J)Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23 (K)Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.
25 (L)Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
26 (M)Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.
27 (N)Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
29 (O)На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.
31 (P)И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35 (Q)Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
36 (R)И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
37 (S)Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
38 (T)давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
39 (U)Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?
40 (V)Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 (W)А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?
42 (X)Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
43 (Y)Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
44 (Z)Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.
45 (AA)Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
46 (AB)И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?
47 Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.
48 (AC)Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването ѝ биде голямо.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.