M’Cheyne Bible Reading Plan
22 (A)Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа.
2 (B)Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво.
3 (C)Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече:
4 (D)иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага,
5 (E)и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома,
6 на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;
7 (F)но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно.
8 (G)И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете.
9 (H)Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен.
10 (I)Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя.
11 Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.
12 (J)И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки:
13 идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.
14 (K)И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, – а тя живееше в Иерусалим, във втората част, и говориха с нея.
15 (L)И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене:
16 (M)тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му всички думи на книгата, която иудейският цар е чел.
17 (N)Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.
18 А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша:
19 (O)задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, – Аз те чух, говори Господ.
20 (P)Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора.
4 Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.
2 (A)Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.
3 (B)А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.
4 (C)Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“.
5 (D)И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“.
6 И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,
7 (E)пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“.
8 Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.
9 (F)Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.
10 Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
11 И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.
12 (G)Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.
13 (H)И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.
14 (I)И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15 (J)Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16 (K)И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.
1 Слово Господне, което биде към Иоиля, син Витуилов.
2 Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?
3 (A)Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на децата си, а техните деца – на следния род:
4 (B)каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари.
5 Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!
6 (C)Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му – зъби лъвски, и челюстите му – като на лъвица.
7 (D)Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните ѝ.
8 Плачи, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!
9 (E)Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни.
10 (F)Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина.
11 (G)Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина,
12 (H)лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.
13 Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.
14 (I)Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог – и викайте към Господа.
15 (J)О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемоидния ще дойде той.
16 (K)Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог – веселба и радост?
17 Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.
18 (L)Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.
19 Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.
20 (M)Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята.
Псалом Давидов.
140 Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
2 (A)Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва.
3 (B)Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
4 (C)не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
5 (D)Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
9 (E)Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
10 (F)Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
141 (G)С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;
2 (H)излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.
3 (I)Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.
4 (J)Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.
5 (K)Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.
6 Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
7 (L)Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.