M’Cheyne Bible Reading Plan
5 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.
3 Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам.
4 И израилтяните сториха така, и изведоха ги вън от стана; както рече Господ на Моисея, така сториха израилтяните.
5 Господ говори още на Моисея, казвайки:
6 Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях, и стори престъпление против Господа, и тоя човек стане виновен,
7 тогава да изповяда греха, който е сторил, и да повърне онова, за което е виновен и, като притури на него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.
8 Но ако човекът няма сродник, комуто да повърне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се повърне на Господа, нека бъде на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него.
9 Всеки възвишаем принос от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов.
10 Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, нека бъде негово.
11 Господ говори още на Моисея, казвайки:
12 Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него,
13 като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната <в делото>,
14 и дойде на него дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена,
15 тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня за беззаконие.
16 Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа.
17 После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата.
18 И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия.
19 И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под <закона на> мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия;
20 но ако си прегрешила, като си под <закона на> мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти,
21 (тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;
22 и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин.
23 После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;
24 и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, <да стане> горчива.
25 Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара;
26 и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.
27 А когато я напои с водата, тогаз, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея <ще стане> горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си.
28 Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува,
29 Това е законът за ревнивостта, когато някоя жена, като е под <закона на> мъжа си, се оскверни,
30 или когато дойде дух на ревнивост върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа, и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според тоя закон.
31 Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
3 През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
2 <Рекох>: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
3 Намериха ме стражарите, които обхождат града; <Попитах ги>: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.
6 Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви <благоуханни> прахове от търговеца?
7 Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни
8 Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9 Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:
10 Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав <плат; >Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.
11 Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.
3 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
2 Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
3 Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.
4 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>
6 а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
7 Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,
8 Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9 Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;
11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
15 докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".
16 Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
© 1995-2005 by Bibliata.com