M’Cheyne Bible Reading Plan
1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
2 (Има единадесет дена <разстояние> от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
5 Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни <места> в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
12 Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?
13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.
15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.
21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
22 Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде <земята> за наследство на Израиля.
39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават <още> добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам <земята> и те ще я владеят.
40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте <там>.
81 (По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
2 Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.
3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.
6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
7 В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
15 <Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;
16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
82 (По слав. 81). Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Съди всред боговете.
2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)
3 Съдете <справедливо> сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.
4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте <ги> от ръката на нечестивите.
5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.
6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.
7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.
8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.
29 Горко на Ариил {Т.е., Огнище Божие.}, Ариил, Града гдето Давид се засели! Притурете година на година, Празниците нека се изреждат в кръга си,
2 Тогава Аз ще притесня Ариил, И ще има в него тъга и скръб, И той ще Ми бъде <наистина> като огнище Божие.
3 И ще поставя стан околовръст против тебе, Ще те обсадя с могили. И ще издигна кули против тебе.
4 И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; Говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.
5 А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; Да! това ще стане внезапно в един миг.
6 Ще има посещение от Господа на Силите С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.
7 И множеството на всичките народи, Които воюват против Ариил, Да! всички, които воюват против него и против крепостите му, И ония, които го притесняват, Ще бъдат като сън, като нощно видение.
8 И както гладният сънува ясно, че яде, Но, като се събуди, душата му е празна, Или както жадният сънува ясно, че пие, Но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота, Така ще бъдат множествата на всичките народи, Които воюват против сионския хълм.
9 Стойте смаяни и почудете се, Заслепете себе си и ослепейте; Те са пияни, но не от вино, Политат, но не от спиртно питие.
10 Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, И затвори очите ви: пророците, И помрачи първенците ви: гледачите.
11 И всяко <пророческо> видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: Я прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано;
12 Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той казва: Не съм грамотен.
13 Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават <при Мене> с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,
14 Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.
15 Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?
16 Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?
17 Не ли след твърде малко време още Ливан ще се обърне в плодородно поле, И плодородното поле ще се счита като лес?
18 И в оня ден глухите ще чуят думи <като се четат> из книга, И очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината.
19 Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа, И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.
20 Защото страшният изчезна, присмивачът се изгуби, И всички, които дебнеха <случай да вършат> беззаконие, се изтребиха, -
21 Които изкарват човека виновен в съдебното дело, И поставят примка за онзи, който изобличава в портата, И с лъжа изкарват крив праведния.
22 Затова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом; Яков няма вече да се посрами, Нито лицето му вече ще побледнее;
23 Но когато той - <ще каже>, чадата му - видят делото на ръцете Ми всред себе си, Те ще осветят името Ми; Да! ще осветят Светия Яковов, И ще се боят от Бога Израилев.
24 Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят, И които са роптаели, ще приемат поука,
1 От Презвитера до любезния Гаий, когото любя;
2 Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.
3 Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и засвидетелствуваха за твоята вярност, според както ти ходиш в истината.
4 По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.
5 Възлюбений, ти вършиш вярна работа в каквото правиш за братята, и то за чужденци;
6 които свидетелствуваха пред църквата за твоята любов. Добре ще сториш да ги изпратиш както подобава пред Бога;
7 защото за <Христовото> име излязоха, без да вземат нещо от езичниците.
8 Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.
9 Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
10 Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат <да ги приемат>, и <ги> пъди от църквата.
11 Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.
12 За Димитрия се свидетелствува <добро> от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелствуваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинско.
13 Имах много да ти пиша, но не ми се ще да ти пиша с мастило и перо;
14 а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.
© 1995-2005 by Bibliata.com