M’Cheyne Bible Reading Plan
32 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12 освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.
16 Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.
33 И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.
42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.
77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?
14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
24 Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.
2 И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача <с> лихва, така и на оня, който му дава <с> лихва.
3 Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.
4 Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.
5 Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.
6 Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.
7 Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.
8 Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.
9 Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.
10 Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.
11 Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.
12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.
13 Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на <плода паднал при> отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.
14 Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.
15 Затова прославете Господа в източните страни, <Прославете> името на Господа Израилевия Бог в крайморията.
16 От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.
17 Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.
18 Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.
19 Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
20 Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.
21 И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.
22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.
23 Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.
2 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай {Или, Утешител. Вж. Иоан 14:16} при Отца, Исуса Христа праведния.
2 Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за <греховете на> целия свят.
3 И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му.
4 Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.
5 Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.
6 Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил <Христос>.
7 Възлюбени, не е нова заповедта, която ви пиша, но е стара заповед която сте имали отначало; старата заповед е словото, което сте чули.
8 Но пак е нова заповедта, която ви пиша, което нещо е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети.
9 Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и до сега е в тъмнината.
10 Който люби брата си, той пребъдва в светлината; и в него няма съблазън.
11 А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.
12 Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.
13 Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия. Писах вам, дечица, защото познавате Отца.
14 Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.
15 Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
16 Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света;
17 и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.
18 Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.
19 От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но <излязоха>, за да стане явно, че те всички не са от нас.
20 А вие сте помазани от Светия и знаете всичко.
21 Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и <разбирате>, че никаква лъжа не е от истината.
22 Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.
23 Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24 А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25 И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.
26 Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят;
27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило <да правите>.
28 Дечица, и сега пребъдвайте в Него, та когато се яви, да имате дръзновение, и да се не посрамим пред Него в пришествието Му.
29 Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.
© 1995-2005 by Bibliata.com