M’Cheyne Bible Reading Plan
34 Господ говори още на Моисея, казвайки:
2 Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите й),
3 тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток.
4 Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отива до Цин и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон.
5 И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето.
6 А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница.
7 Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате <границата> до планината Ор;
8 от планината Ор да прокарате <границата> до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.
9 И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде северната граница.
10 А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам.
11 И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да досяга брега на езерото Хинерот на изток.
12 И границата да слиза до Иордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.
13 Моисей, прочее, заповяда на израилтяните като каза: Това е земята, която ще наследите чрез жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена.
14 Защото племето на рувимците, според бащините си домове, и племето на гадците, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе.
15 Тия две и половина племена взеха наследството си оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.
16 И Господ говори на Моисея казвайки:
17 Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син.
18 <Също> и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.
19 А ето имената на тия мъже: от Юдовото племе: Халев Ефониевият син;
20 от племето на симеонците: Самуил Амиудовият син;
21 от Вениаминовото племе: Елидад Хислоновият син;
22 от племето на данците: първенец Вукий Иоглиевият син;
23 от Иосифовите потомци, от племето на манасийците: първенец Аниил Ефодовият син;
24 а от племето на ефремците: първенец Камуил Сафтановият син;
25 от племето на завулонците: първенец Елисафан Фарнаховият син;
26 от племето на исахарците: първенец Фалтиил Азановият син;
27 от племето на асирците: първенец Ахиуд Шеломиевият син;
28 и от племето на нефталимците: първенец Федаил Амиудовият син.
29 Тия са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
47 <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,
52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;
54 <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
26 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.
2 Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.
3 Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.
4 Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:
5 Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.
6 Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.
7 Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.
8 Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата <ни> е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.
9 С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби <се вършат> на земята Жителите на света се учат правда.
10 Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; <Даже> в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.
11 Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.
12 Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.
13 Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.
14 Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.
15 Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.
16 Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.
17 Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
18 Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.
19 Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.
20 Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.
21 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.
4 Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.
2 По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога;
3 а никой дух, който не изповядва Спасителя {Гръцки: Исуса.}, не е от Бога; и това е <духът> на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света.
4 Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.
5 Те са от света, за това светски говорят и светът тях слуша.
6 Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.
7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.
8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
9 В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.
10 В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.
11 Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.
12 Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.
13 По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.
14 И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.
15 Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.
16 И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.
17 В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.
18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има <в себе си> наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.
20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.
21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.
© 1995-2005 by Bibliata.com