M’Cheyne Bible Reading Plan
17 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.
3 На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.
4 Положи ги в шатъра за срещане пред <плочите на> свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.
5 И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.
6 Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.
7 И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра <за плочите> на свидетелството.
8 И на следния ден Моисей влезе в шатъра <за плочите> на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.
9 И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.
10 Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред <плочите на> свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.
11 И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи.
12 Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;
13 всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?
18 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си.
2 А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра <за плочите> на свидетелството.
3 И <левитите> ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие.
4 Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас.
5 Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните.
6 И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане.
7 А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и <около тях> да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.
8 Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като <ваше> вечно право поради това, че сте били помазани.
9 От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти.
10 На пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат.
11 И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като <ваше> вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде.
12 Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе ги давам.
13 Първите плодове от всичките <произведения> на земята им, които те ще донасят Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде.
14 Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое.
15 Всяко първородно от всякакъв вид {Еврейски: от всяка плът.}, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.
16 Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.
17 А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу.
18 А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.
19 Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като <ваше> вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.
20 Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.
21 А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.
22 Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.
23 Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между израилтяните.
24 Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.
25 И Господ говори на Моисея, казвайки:
26 Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.
27 И <тия> ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина.
28 Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.
29 От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.
30 За това, да им речеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, <останалото> ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.
31 Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане.
32 Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.
55 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
3 Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
6 И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).
8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
9 Опропасти <ги>, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.
10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им <има> злодейство.
16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.
19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). <Ще съкруши човеците>, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.
20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
22 Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
23 Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
7 И в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим за да воюват против него; но не можаха да го завладеят.
2 И известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И сърцето на <Ахаза> и сърцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.
3 Тогава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и син ти Сеар-Ясув {Т.е., остатъкът ще се върне.}, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива,
4 и кажи му: - Гледай да си спокоен; Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен Поради тия две опашки на димящи главни, - Поради яростния гняв на Расина и Сирия, и на Ромелиевия син.
5 Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:
6 Да възлезем против Юда и да го утесним, И да си пробием пролом в него, И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.
7 <За туй>, така казва Господ Иеова: Това няма да стане, нито ще бъде.
8 Защото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, -
9 Ефрем, чиято глава е Самария, А глава на Самария, Ромелиевият син. Ако не вярвате <това>, вие няма да се утвърдите.
10 И Господ говори още на Ахаза, казвайки:
11 Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе.
12 Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа.
13 И <Исаия> рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог?
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.
15 Сгъстено мляко и мед ще яде, Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;
16 Защото, преди да се научи детето Да отхвърли лошото и да избира доброто, Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, Ще бъде изоставена.
17 Господ ще докара на тебе, На твоите люде и на бащиния ти дом, Дни такива каквито не са дохождали От деня когато Ефрем се е отделил от Юда, - <Ще докара> асирийският цар.
18 И в същия ден Господ ще засвири за мухите, Които са в най-далечните околности на египетските реки, И за пчелите, които са в асирийската земя;
19 И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини, И в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище.
20 В тоя ден Господ ще обръсне с бръснач Нает оттатък реката, асирийския цар, Главата и космите на краката, - даже и брадата ще смъкне.
21 И в същия ден човек, Който храни крава и две овце;
22 Ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; Защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал всред страната.
23 И в оня ден всяко място, Гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, Ще бъде за глогове и тръни.
24 Със стрели и с лъкове ще дойдат <човеци> там, Защото цялата страна ще стане <само> глогове и тръни;
25 Поради страх от глогове и тръни Ти не ще дойдеш на никой хълм, копан <сега> с търнокоп, Но ще бъде място, на което ще изпращат говеда, И което ще тъпчат овце.
1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 Вие знаете <това>, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва <човек> сирачетата и вдовиците в неволята им, <и> да пази себе си неопетнен от света.
© 1995-2005 by Bibliata.com