M’Cheyne Bible Reading Plan
17 (A)И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.
2 (B)И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
3 (C)И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
4 (D)Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
5 (E)И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си ня кои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
6 (F)ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.
7 И нарече това място с име: Маса и Мерива[a], поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?
8 (G)И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.
9 (H)Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могила та, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.
10 (I)И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.
11 (J)И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.
12 А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце.
13 (K)И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча.
14 (L)И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието.
15 Тогава Моисей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Иехова Ниси[b],
16 понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род.
20 (A)В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6 (B)Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
7 И отговориха: не знаем, откъде беше.
8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
9 (C)И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14 (D)Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
15 (E)И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17 (F)Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?
18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
20 (G)И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
25 (H)Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
27 (I)Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 (J)Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31 взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32 след всички умря и жената;
33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37 (K)А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40 (L)И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
41 как казват, че Христос е син Давидов?
42 (M)А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46 (N)пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
35 Продължи Елиуй и рече:
2 (A)намираш ли справедливо това, що каза: „аз съм по-прав от Бога?“
3 Ти каза: „каква полза за мен? и каква печалба бих имал повече, ако бих и грешил?“
4 Аз ще отговоря на тебе и на твоите приятели:
5 погледни на небето и виж; взри се в облаците, те са по-високо от тебе.
6 (B)Ако ти грешиш, какво правиш Нему? И ако престъпленията ти се умножават, какво причиняваш Нему?
7 (C)Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво Той получава от ръката ти?
8 Твоето нечестие се отнася към човек като тебе, и твоята праведност към човешки син.
9 (D)От многото притеснители пъшкат притесняваните и от ръцете на силните пищят;
10 (E)но никой не казва: де е Бог, моят Творец, Който дава песни нощем,
11 (F)Който ни научава повече от земните добитъци и ни вразумява повече от небесните птици?
12 (G)Там те пищят, и Той им не отговаря поради гордостта на лошите люде.
13 (H)Ала не е истина, че Бог не чува, и Вседържителят не гледа това.
14 (I)Макар и да казваш, че Го не видиш, но съдът е пред Него, и – очаквай го.
15 Но сега, понеже гневът Му не го посети, и той го не опита във всичката строгост,
16 затова Иов отвори лекомислено устата си и безразсъдно пръска думи.
5 (A)Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
2 (B)Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
3 (C)само да не би, и облечени, да се намерим голи.
4 (D)Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5 (E)Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
6 И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7 (F)(понеже с вяра ходим, а не с виждане)
8 (G)имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9 Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
10 (H)защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
11 И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.
12 Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.
13 (I)Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
14 Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.
15 (J)А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
16 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
17 (K)И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
18 (L)А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,
19 защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!
21 (M)Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.