M’Cheyne Bible Reading Plan
9 Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му рече: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;
2 и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез <при него>, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.
3 После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.
4 И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.
5 И като стигна, ето, военачалниците седяха <заедно>; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.
6 И той стана та влезе в къщата. Тогава <пророкът> изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.
7 И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.
8 Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затвореният така и свободния.} в Израил;
9 и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.
10 А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.
11 Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един <от тях> му каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.
12 А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.
13 Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под <Ииуя> на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.
14 Така Ииуй, син на Иосафата, Намесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;
15 а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.
16 Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езраел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.
17 И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека рече: <С> мир ли <идеш?>
18 Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: <С> мир ли <идеш?> А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражът извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.
19 Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: <С> мир ли <идеш?> А Ииуй отговори: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми.
20 И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но <и той> не се връща; а карането прилича на карането на Ииуя, Намесиевия син, защото кара като луд.
21 Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.
22 И Иорам, като видя Ииуя, рече: <С> мир ли <идеш>, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?
23 Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!
24 А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се прегърби в колесницата си.
25 Тогава рече <Ииуй> на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в <оная> част от нивата, <която принадлежи> на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:
26 Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част <от нивата> ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.
27 А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И Ииуй се спусна подир него и рече: Поразете и тогова в колесницата. <И поразиха го> в нагорнището на Гур, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.
28 И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.
29 А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия син.
30 Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни <клепачите на> очите си, накити главата си и надникна през прозореца.
31 И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: <С> мир ли <идеш>, ти Зимриевце, убийцо на господаря си?
32 А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.
33 И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.
34 И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.
35 И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.
36 И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;
37 и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.
6 Които са слуги под игото <на робството>, нека считат господарите си достойни за всяка почит, та да се не хули Божието име и учението.
2 И ония, които имат вярващи господари, да не ги презират, за гдето са братя; но толкова повече нека им работят, защото ония, които се ползуват <от усърдието им>, са вярващи и възлюбени. Това поучавай и увещавай;
3 и ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието,
4 той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,
5 крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба.
6 А благочестието със задоволство е голяма печалба;
7 защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо;
8 а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.
9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.
10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби,
11 Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.
12 Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.
13 Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелствува с добрата изповед,
14 да пазиш <тая> заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос,
15 което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите,
16 Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин.
17 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;
18 да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни,
19 да събират за себе си <имот, който ще бъде> добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.
20 О, Тимотее, пази това, което <ти> е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание,
21 на което, като се предадоха някои, отстраниха се от вярата. Благодат да бъде с вас. [Амин]
1 Господното слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдовите царе Озия, Иотама, Ахаза и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоама, син на Иоаса.
2 Когато Господ почна да говори чрез Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и <добий> чада от блудство, защото земята с многото си блудствуване се отклони от Господа.
3 И тъй, той отиде та взе Гомер, дъщеря на Девлаима, която зачна и му роди син.
4 И Господ му рече: Наречи го Иезраел {Т.е. Бог е посеял.}; защото още малко и ще въздам на дома на Ииуя за кръвта, която проля на Иезраела, и ще туря край на царството на Израилевия дом.
5 И в оня ден ще строша Израилевия лък в долината на Иезраела.
6 И тя пак зачна и роди дъщеря. И <Господ> му рече: Наречи я Ло-рухама {Т.е. Не придобила милост.}; защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.
7 А към Юдовия дом ще покажа милост, и ще ги спася чрез Господа техния Бог, и няма да ги спася с лък, с меч, или с бой, с коне или с конници.
8 А като отби Ло-рухама, зачна и роди син.
9 И <Господ> рече: Наречи го Ло-аммий {Т.е., Не люде мои.}; защото вие не сте Мои люде и Аз не ще бъда ваш <Бог>.
10 Но все пак числото на израилтяните ще бъде като морския пясък, който не може да се претегли нито да се изброи; и вместо онова, което им се каза, че: Не сте Мои люде, ще им се рече: Вий сте чада на живия Бог.
11 Тогава юдейците и израилтяните ще се съберат заедно, та ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята; защото велик ще бъде денят на Иезраела.
73 Иод. Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.
74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.
75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.
76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.
77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.
78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; <Но> аз ще размишлявам за Твоите правила.
79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.
80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.
81 Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; <Но> аз се надявам, на Твоето слово.
82 Очите ми чезнат за <изпълнението на> словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?
83 Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.
84 Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:
85 Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.
86 Всичките Твои заповеди са верни; <Понеже човеците> ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.
88 Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
89 Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.
90 Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.
91 Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.
92 Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.
93 До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.
94 Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила.
95 Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
96 Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.
© 1995-2005 by Bibliata.com