M’Cheyne Bible Reading Plan
18 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.
2 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.
3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;
4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).
5 И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята <и иди> към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.
6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.
7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:
8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
9 А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?
10 <Заклевам ти се в> живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го <тук>, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.
11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, <че си тук>, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.
13 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?
14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!
15 Но Илия рече: <Заклевам ти се в> живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.
16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.
17 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?
18 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.
19 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.
20 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.
21 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.
22 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.
23 Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.
24 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.
25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.
26 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.
27 А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.
28 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.
29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на <вечерния> принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.
30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;
31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.
32 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.
33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.
34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.
35 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.
36 А в часа на <вечерния> принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.
37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.
38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.
39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.
40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.
41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото <се чува> глас на изобилен дъжд.
42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,
43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. <А Илия> рече: Иди пак, до седем пъти.
44 И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава <Илия> каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни <колесницата си> та слез, за да те не спре дъждът.
45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.
46 И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.
1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир <да бъде> на вас.
2 Всякога благодарим на Бога за всички ви и <ви> споменаваме в молитвите си,
3 като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.
4 Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че <Той> ви е избрал;
5 защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.
6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, <която е> от Светия Дух;
7 така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия.
8 Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо <за нея>.
9 Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.
10 и да очаквате Неговия Син от небесата, <същия> Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.
48 А ето имената на племена <почвайки> от северния край, покрай пътя за Етлон, до прохода на Емат и Асаренан (при предела на Дамаск, северно край Емат). И <племената> ще имат страните си към изток и към запад. Дан <ще има> един <дял>.
2 А до Дановата граница, от източната страна до западната страна, Асир <ще има> един <дял>.
3 А до Асировата граница, от източната страна до западната страна, Нефталим <ще има> един <дял>.
4 А до Нефталимовата граница, от източната страна до западната страна, Манасия <ще има> един дял.
5 А до Манасиевата граница, от източната страна до западната страна, Ефрем <ще има> един <дял>.
6 А до Ефремовата граница, от източната страна до западната страна, Рувим <ще има> един <дял>.
7 А до Рувимовата граница, от източната страна до западната страна, Юда <ще има> един <дял>.
8 И до Юдовата граница, от източната страна до западната страна, да бъде приносът, който ще посветите, двадесет и пет хиляди <тръстики> широк, а дълъг колкото всеки от <другите> дялове от източната страна до западната страна; и светилището да бъде всред него.
9 Приносът, който ще посветите Господу да бъде двадесет и пет хиляди <тръстики> на длъж и десет хиляди на шир.
10 И тоя свет принос да бъде за тях, за свещениците, <дълъг> към север двадесет и пет хиляди <тръстики>, широк към запад десет хиляди, широк и към изток десет хиляди, а дълъг към юг двадесет и пет хиляди; и Господното светилище ще бъде всред него.
11 Това да бъде за осветените свещеници от Садоковите потомци, които пазиха заръчването Ми и не се заблудиха, когато израилтяните се заблудиха, както се заблудиха левитите.
12 И тоя посветен принос от приноса на земята ще им бъде пресвет до предела на левитите.
13 И съответстващ на границата на свещениците, левитите ще имат <дял> двадесет и пет хиляди <тръстики> дълъг и десет хиляди широк; цялата дължина да бъде двадесет и пет хиляди, и широчината десет хиляди.
14 От него да не продават, нито да го дават в размяна, нито да предадат на други земните първаци; защото <делът им> е свет Господу.
15 А петте хиляди <тръстики>, които остават в широчината срещу двадесет и петте хиляди, да бъдат за обща употреба, за града, за живеене и за пасбища; а градът да бъде всред него.
16 И ето мерките му: северната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, южната страна четири хиляди и петстотин, източната страна четири хиляди и петстотин, и западната страна четири хиляди и петстотин.
17 И пасбищата на града да бъдат на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет, и на запад двеста и петдесет.
18 И остатъкът от дължината, съответствуващ на светия принос, ще бъде десет хиляди <тръстики> на изток, и десет хиляди на запад; ще съответствува на светия принос; и рожбите му ще бъдат за храна на ония, които слугуват в града.
19 Ония от всичките Израилеви племена, които слугуват в града, да го обработват.
20 Цялото посветено място да бъде двадесет и пет хиляди <тръстики> на двадесет и пет хиляди; четвъртит ще направите светия принос, включително градското притежание.
21 И остатъкът да бъде за княза, от двете страни на светия принос и на градското притежание, пред посветеното място от двадесет и петте хиляди <тръстики> към източната граница, а на запад пред двадесет и петте хиляди към западната граница, съответстващ на всеки от дяловете; това да бъде за княза. А светият принос със светилището на дома ще бъде всред него.
22 И така, <мястото> от притежанието на левитите и от притежанието на града, като е по средата между границата на Юда и границата на Вениамина, ще бъде на княза; на княза ще бъде.
23 А колкото за останалите племена: от източната страна до западната страна Вениамин <ще има> един <дял>.
24 А до Вениаминовата граница, от източната страна до западната страна, Симеон <ще има> един <дял>.
25 А до Симеоновата граница, от източната страна до западната страна, Исахар <ще има> един <дял>.
26 А до Исахаровата граница, от източната страна до западната страна, Завулон <ще има> един <дял>.
27 А до Завулоновата граница, от източната страна до западната страна, Гад <ще има> един <дял>.
28 А до Гадовата граница, на южната страна към юг, границата да бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис, и през <египетския> поток до голямото море.
29 Тая е земята, която ще разделите с жребие на Израилевите племена в наследство, и тия са дяловете на всяко от тях, казва Господ Иеова.
30 А ето предградията на града: на северната страна четири хиляди и петстотин <тръстики> по мярка;
31 а градските порти да <се наричат> с имената на Израилевите племена; три <от> портите <да гледат> към север - Рувимовата порта една, Юдовата порта една и Левиевата порта една;
32 и на източната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, и три порти - Иосифовата порта една, Вениаминовата порта една и Дановата порта една;
33 и на южната страна четири хиляди и петстотин <тръстики> по мярка, и три порти - Симеоновата порта една, Исахаровата порта една и Завулоновата порта една;
34 а на западната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, и три порти - Гадовата порта една, Асировата порта една и Нефталимовата порта една.
35 Окръжността да бъде осемнадесет хиляди <тръстики>; и от оня ден името на града ще бъде Иеовашама {Т.е., Иеова е там.}.
104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
© 1995-2005 by Bibliata.com