M’Cheyne Bible Reading Plan
13 И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.
2 И <човекът> извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.
3 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.
4 А, когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.
5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.
6 Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.
7 Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.
8 Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;
9 защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб <там>, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.
10 Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.
11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.
12 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.
13 Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,
14 отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: Аз съм.
15 Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.
16 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;
17 защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.
18 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. <Обаче> той го лъжеше.
19 И тъй, <човекът> се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.
20 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,
21 та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,
22 но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода <там, затова> тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.
23 И след като <човекът> беше ял хляб и пил, <старият пророк> оседла осела на пророка, когото бе върнал.
24 А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.
25 И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк.
26 А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.
27 Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.
28 И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.
29 И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.
30 И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, <казвайки>: Уви, брате мой!
31 И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;
32 защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.
33 Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.
34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.
4 Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.
2 Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.
3 Да! и тебе умолявам, искрени <ми> сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в <делото на> благовестието заедно с мене, и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.
4 Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.
5 Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.
6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.
8 Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има <нещо> добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.
9 Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.
10 Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.
11 Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.
12 Зная и в оскъдност <да живея>, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички <обстоятелства> съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.
13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
14 Но сторихте добре, като взехте участие в скръбта ми.
15 А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах <делото на> благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане;
16 защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми.
17 Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.
18 Но получих всичко, и имам изобилно; наситих се като получих от Епафродита <изпратеното> от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.
19 А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.
20 А на нашия Бог и Отец да бъде слава во вечни векове. Амин.
21 Поздравете всеки светия в Христа Исуса. Поздравяват ви братята, които са с мене.
22 Поздравяват ви всичките светии, а особено тия, които са от Кесаревия дом.
23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с духа ви. [Амин].
43 После ме заведе при портата, която гледа към изток;
2 и ето, славата на Израилевия Бог идеше от източния път; гласът Му беше като глас на много води и светът сияеше от славата Му.
3 И видението, което видях, бе като видението, което видях, когато дойдох да <пророкувам, че> градът щял да се разруши; виденията бяха като видението, което видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.
4 И Господната слава влезе в дома през пътя на портата, която гледа към изток.
5 И Духът ме дигна и ме заведе във вътрешния двор; и, ето, домът бе пълен с Господната слава.
6 И чух едного да ми говори из дома; и човек стоеше при мене и ми рече:
7 Сине човешки, <това е> мястото на престола Ми, и мястото на стъпалата на нозете Ми, гдето ще обитавам всред израилтяните до века и Израилевият дом няма вече да омърси светото Ми име, ни те, ни царете им, с блудствата си или с труповете на идолите {Еврейски: Царете.}си на високите си места.
8 Като поставиха своя праг при Моя праг и стълбовете на своите врати при стълбовете на Моите врати, така щото нямаше <друго> освен стената между Мене и тях, те мърсяха светото Ми име с мерзостите, които вършеха; затова изтребих ги в гнева Си.
9 Сега нека отдалечат от Мене блудствата си и труповете на идолите си; и Аз ще обитавам всред тях до века.
10 Ти, сине човешки, покажи <тоя> дом на Израилевия дом, за да се засрамят поради престъпленията си; и нека измерят плана му.
11 И ако се засрамят за всичко, което са сторили, покажи им чертежа на дома и образа му, изходите му и входовете му, всичките му разпореждания и всичките му наредби, [всичките му разпореждания] и всичките му закони, и опиши го пред тях, за да пазят всичките му разпореждания и всичките му наредби, и да ги извършват.
12 Ето законът на дома: Целият предел на върха на планината околовръст ще бъде пресвет. Ето, това е законът на дома.
13 И ето мерките на олтара в лакти, като се смята лакът един лакът и длан: Дълбочината му да бъде един лакът, и первазът му около краищата му една педя; това ще бъде основата на олтара.
14 А от дъното му, което е на земята, до долната полица да бъде два лакътя, и широчината един лакът; и от по-малката полица до по-голямата полица да бъде четири лакти, и широчината един лакът.
15 И горната част на олтара да бъде четири лакти <висока>; а от огнището на олтара нагоре да има четири рога.
16 И огнището на олтара да бъде дванадесет <лакти> на длъж и дванадесет на шир; <да образува> квадрат с четирите си страни.
17 И полицата да бъде четиринадесет <лакти> на длъж и четиринадесет на шир по четирите си страни; и первазът около него да бъде половин лакът, и дъното му един лакът наоколо, а стъпалата му да гледат към изток.
18 И рече ми: Сине човешки, така казва Господ Иеова: Тия са наредбите на олтара, в деня когато го направят, за да принасят върху него всеизгаряния и да ръсят върху него кръв.
19 И на левитските свещеници, които са от Садоковото потомство, които се приближават при Мене да Ми служат, казва Господ Иеова, да дадеш юнец в принос за грях.
20 И като вземеш от кръвта му, да я туриш на четирите рога на <олтара>, на четирите ъгли на полицата и на перваза наоколо; така ще го очистиш и ще направиш умилостивение за него.
21 После да вземеш и юнеца, който е в принос за грях, и нека го изгорят в определеното място на дома, вън от светилището.
22 А на втория ден да принесеш козел без недостатък в принос за грях; и така ще очистят олтара както го очистиха с юнеца.
23 Като свършиш чистенето му, да принесеш юнец без недостатък, и овен от стадото без недостатък.
24 И като ги принесеш пред Господа, свещениците нека хвърлят сол на тях, и нека ги принесат всеизгаряне Господу.
25 Седем дни да принасяш всеки ден козел в принос за грях; нека принасят тоже юнец и овен от стадото, които нямат недостатък.
26 Седем дни нека правят умилостивение за олтара и го чистят; така ще го осветят.
27 И като се свършат тия дни, от осмия ден нататък нека принасят свещениците всеизгарянията ви на олтара, и примирителните ви приноси; и Аз ще ви приема, казва Господ Иеова.
95 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.
2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,
3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.
6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;
7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,
9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.
10 Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;
11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.
96 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.
2 Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.
4 Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.
5 Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.
7 Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;
8 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му.
9 Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.
10 Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.
11 Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората
13 Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.
© 1995-2005 by Bibliata.com