M’Cheyne Bible Reading Plan
6 И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем <та внимаваме> пред тебе е тясно за нас.
2 Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете.
3 И един <от тях> каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.
4 Отиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Иордан, сечеха дървета.
5 А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!
6 А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.
7 И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.
8 А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.
9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.
10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.
11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та им каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?
12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.
13 И рече: Идете, научете се где е, за да пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.
14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.
15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.
17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.
18 И когато слязоха към <врага>, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.
19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.
20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.
21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?
22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.
23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.
24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.
25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.
26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!
27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?
28 И царят й рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
29 И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.
30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.
31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.
32 А когато изпрати мъж от служащите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата; тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?
33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; <а царят го превари> и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?
3 Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае.
2 Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,
3 не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец;
4 който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност;
5 (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)
6 да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола.
7 При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.
8 Така и дяконите <трябва да бъдат> сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба,
9 да държат с чиста съвест тайната на вярата.
10 Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни.
11 Тъй и жените <им> {Или: дякониците.}< трябва да бъдат> сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.
12 Дяконите да бъдат мъже <всеки> на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си.
13 Защото тия, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христа Исуса.
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; но това ти пиша,
15 в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат <хората> в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.
16 И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава".
10 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно и <означаваше> големи бедствия; и той разбра и проумя видението.
2 (В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици;
3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, догдето не се навършиха цели три седмици).
4 И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,
5 като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато.
6 Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ.
7 Само аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият.
8 И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен.
9 Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз <паднах> на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.
10 И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
11 И рече ми: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан.
12 Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.
13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там при персийските царе,
14 и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.
15 И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.
16 И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене.
17 Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.
18 Тогава пак се допря до мене <нещо> като човешки образ и ме подкрепи.
19 И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.
20 Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.
21 Все пак, обаче, ще ти известя <значението> на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тия <князе>, освен вашия княз Михаил.
119 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.
2 Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;
3 Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.
4 Ти си <ни> заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.
5 Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!
6 Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.
7 Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.
8 Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.
9 Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като <му> дава внимание според Твоето слово.
10 От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.
11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.
12 Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.
13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.
14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.
15 За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.
16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.
17 Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.
18 Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.
19 Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.
20 Душата ми се изнурява от копнежа, <Който имам> винаги към Твоите съдби.
21 Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.
23 Даже първенци седнаха и говореха против мене; <Но> слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.
24 Твоите свидетелства наистина са моя наслада <И> мои съветници.
© 1995-2005 by Bibliata.com