M’Cheyne Bible Reading Plan
28 Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.
2 Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.
3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;
4 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.
5 Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.
6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;
7 и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;
8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,
9 то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.
10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
11 И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.
12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.
13 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.
14 Твоето потомство ще бъде <многочислено>, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.
16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.
17 И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.
18 На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.
19 И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз.
20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,
22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.
27 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.
2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че <Исус> бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
8 Затова оная нива се нарече кръвна нива<, както се нарича> и до днес.
9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, <Когото> оцениха някои от израилтяните,
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".
11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.
16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.
17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?
18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.
19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).
20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.
21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.
23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.
24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.
25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му <да бъде> на нас и на чадата ни.
26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.
27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.
28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
29 И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и <туриха> тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),
34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.
35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
36 И седяха да Го пазят там.
37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано <така:> Тоя е Исус, Юдейският Цар.
38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.
39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни <пак> го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.
41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
44 Със същия< укор> Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.
49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).
54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.
55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;
56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.
57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.
58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да <му> се даде.
59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,
60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 И на следващия ден, който бе <денят> след приготовлението <за празника>, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.
64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете< Го> както знаете.
66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с <помощта> на стражата.
4 А Мардохей, като се научи за всичко, що бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане.
2 И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.
3 И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище постлано под себе си и пепел.
4 И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5 Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.
6 И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.
7 И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8 Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.
9 Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10 Естир говори на Атаха и даде му <заповед> да съобщи на Мардохея <така:>
11 Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.
12 И известиха на Мардохея думите на Естир.
13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи <само> ти ще се избавиш в царския дом.
14 Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?
15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;
16 Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина.
17 И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.
27 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.
4 И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския <град> Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.
7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу <нос> Салмон.
8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде <придружено> с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и <там> да презимуват.
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.
14 Но след малко, спусна се от <острова> бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат <от вятъра>, и поради него не можеше да устои, оставихме се <на вълните> да ни носят.
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
17 и когато я издигнаха, употребяваха< всякакви> средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят <товара>.
19 И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът;
23 защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега.
29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.
36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>.
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.
© 1995-2005 by Bibliata.com