M’Cheyne Bible Reading Plan
9 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.
2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви.
3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както <дадох> зелената трева.
4 Месо обаче с живота му, <то ест>, с кръвта му, да не ядете.
5 А вашата кръв, <кръвта> на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.
6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.
7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.
8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:
9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;
10 и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:
13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.
14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;
15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.
18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.
19 Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя.
20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.
21 И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.
22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.
24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: -
25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.
26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.
27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.
28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.
10 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.
2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.
3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.
4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.
5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.
7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.
8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.
9 Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа.
10 Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.
11 От тая земя излезе <и отиде> в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах
12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).
13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,
14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.
15 А Ханаан роди: първородния си <син> Сидон, <после> Хет,
16 евусейците, аморейците, гергесейците,
17 евейците, арукейците, асенейците,
18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.
19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша.
20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.
21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.
22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.
23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.
24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.
25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан.
26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.
27 Адорама, Узала, Дикла,
28 Овала, Авимаила, Шева,
29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.
30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.
31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.
32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.
9 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.
2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.
3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.
4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
6 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
7 И той стана и отиде у дома си.
8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.
9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.
10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.
11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?
12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13 Но идете и научете се що значи <тази дума>: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].
14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.
16 Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.
17 Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.
18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.
19 И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.
20 И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;
21 защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.
23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:
24 Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.
25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
26 И това се разчу по цялата оная страна.
27 И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!
28 И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.
29 Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.
30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.
31 А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.
32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.
34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.
35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.
37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;
38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
9 Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, <мерзостите> на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;
2 защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.
3 И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
4 Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.
5 А във <време> <на> вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:
6 Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7 От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на разграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,
8 И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
9 Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.
10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,
11 които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12 сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.
13 А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,
14 трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете <предадени> на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
15 Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.
9 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.
2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той <отговори>: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9 И <прекара> три дни без да види и, не яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.
11 И Господ му <рече:> Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.
13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.
14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;
16 защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.
17 И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?
22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24 но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,
25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27 Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
32 И Петър, като обикаляше всичките <вярващи>, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.
34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.
36 А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и <му> показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
41 И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи <им> я жива.
42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
43 А <Петър> преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.
© 1995-2005 by Bibliata.com