M’Cheyne Bible Reading Plan
29 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.
2 Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи, и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, <камъни> за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.
3 При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,
4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,
5 златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, <която ще се изработи с ръцете на художниците>. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?
6 Тогава първенците на бащините <домове>, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;
7 и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.
8 И у които се намериха <скъпоценни> камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.
9 Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.
10 Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил.
11 Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко <е Твое> що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко.
12 Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.
13 Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.
14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе.
15 Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.
16 Господи Боже наш, целият тоя куп <материал>, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.
17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.
18 Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;
19 и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.
20 Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.
21 И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;
22 и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Садока за свещеник.
23 Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.
24 Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.
25 И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.
26 Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.
27 И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим.
28 И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.
29 А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,
30 с всичките <събития на> царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на <околните> страни.
3 Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум,
2 за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, <дадена> чрез <изпратените> вам апостоли.
3 Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:
4 Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.
5 Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,
6 <но пак> посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина.
7 Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на <страшния> съд и погибелта на нечестивите човеци.
8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.
9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.
11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие,
12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!
13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.
14 Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир <в сърцата си>.
15 И считайте дълготърпението на нашия Господ <като средство> за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.
16 както <пише> и във всичките <си> послания, когато говори в тях за тия работи; в които <послания> има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както <правят> и с другите писания, за своята погибел.
17 И тъй, вие, възлюбени, като сте предизвестени <за това>, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си.
18 Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега и до вечния ден. Амин.
6 Слушайте сега що казва Господ. Стани, <ми казва Той>, съди се пред планините, И нека чуят хълмите гласа ти, <като им кажеш>:
2 Планини, и вие, твърди основи на земята, Слушайте спора Господен; Защото Господ има спор с людете си, И ще се съди с Израиля.
3 Люде Мои, що ви сторих? И с какво ви досадих? Заявявайте против Мене.
4 Защото Аз ви възведох из Египетската земя, Избавих ви от дома на робството, И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам.
5 Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак, И какво му отговори Валаам Веоровият син; <Спомнете си всичко станало> между Ситим и Галгал, За да познаете справедливите дела Господни.
6 С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?
7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, <Или> в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, Плода на утробата си за греха на душата си?
8 Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?
9 Гласът Господен вика към града, И мъдрият <човек> ще се бои от името Ти; Слушайте тоягата и Онзи, Който я е определил.
10 Намират ли се още съкровищата <спечелени> с нечестие В дома на нечестивия, И омразната недостатъчна мярка?
11 Да оправдая ли <града> гдето има неверни везни И мешец с измамливи грамове?
12 Защото богаташите му са пълни с насилие, Жителите му лъжат, И езикът им в устата им е измамлив.
13 Затова и Аз като те поразих с люта рана, Ще те запустя поради греховете ти.
14 Ще ядеш, но няма да се насищаш, И гладуването ти <ще остане> във вътрешностите ти; Ще прибереш <стоките си>, но няма да <ги> отнесеш, И каквото отнесеш ще го предам на меч.
15 Ти ще сееш, но няма да жънеш, Ще изстискаш маслини, Но няма да се мажеш с масло, <Ще изстискаш> <и> гроздовата беритба, Но няма да пиеш вино.
16 Защото се опазват повеленията на Амрия, И всичките дела на Ахаавовия дом, И ходите по техните мъдрувания; Затова ще те предам на погибел, И жителите ти на подсвиркване; И вие ще носите укора <произнесен> против людете Ми.
15 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
3 И той им изговори тая притча, като каза:
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 Казвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
© 1995-2005 by Bibliata.com