M’Cheyne Bible Reading Plan
28 Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израилеви първенци, първенците на племената, началниците на отредите, които слугуваха на царя <по ред>, и хилядниците, стотниците и надзирателите на всичките имоти и притежания на царя и на синовете му, както и скопците му, юнаците му и всичките силни и храбри мъже.
2 И цар Давид се изправи на нозете си та рече: Чуйте ме, братя мои и люде мои. Аз имах в сърцето си <желание> да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването.
3 Но Бог ми каза: Ти няма да построиш дом на името Ми, защото си войнствен мъж и си пролял <много> кръв.
4 А Господ Израилевият Бог избра мене, измежду целия ми бащин дом, за да бъда цар над Израиля до века; защото избра Юда за вожд, а от Юдовия дом <избра> моя бащин дом, и между синовете на баща ми благоволи да направи мене цар над целия Израил.
5 А измежду всичките ми синове, (защото Господ ми даде много синове), Той избра сина ми Соломона да седи на престола на Господното царство над Израиля;
6 и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец.
7 И ако постоянствува да изпълнява заповедите Ми и съдбите Ми, както прави днес, Аз ще утвърдя царството му до века.
8 Сега, прочее, пред целия Израил - Господното общество, и при слушането на нашия Бог, <заръчвам ви:> Пазете и изпитвайте всички заповеди на Господа вашия Бог, за да <продължавате да> владеете тая добра земя и да я оставите след себе си за наследство на потомците си за винаги.
9 И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги.
10 Внимавай сега; защото Господ избра тебе да построиш дом за светилище; бъди твърд и действувай.
11 Тогава Давид даде на сина си Соломона чертежа на трема <на храма>, на обиталищата му, на съкровищниците му, на горните му стаи, на вътрешните му стаи и на мястото на умилостивилището,
12 и чертежа на всичко, което прие чрез Духа за дворовете на Господния дом, за всичките околни стаи, за съкровищниците на Божия дом и съкровищниците на посветените неща,
13 и <разписанието> за отредите на свещениците и левитите и за всяка работа по службата в Господния дом, и <чертежа> на всичките вещи за службата в Господния дом.
14 <Даде му наставления и> за златото, <по колко> на тегло <да се употреби> за златните <вещи>, за всичките вещи, за всякакъв вид служба; <и за среброто, по колко> на тегло за всичките сребърни вещи, за всичките вещи, за всякакъв вид служба;
15 също <наставления> за теглото на златните светилници и на златните им светила, с теглото на всеки светилник и на светилата му; и <теглото> на сребърните светилници, с теглото на светилника и на светилата му, според употребата на всеки светилник.
16 <Даде му наставления> и за златото, <по колко> на тегло <да се употреби> за трапезите на присътствените <хлябове, колко> за всяка трапеза; и за среброто за сребърните трапези;
17 и за чистото злато, за вилиците, за легените и за поливалниците, и за златните паници с теглото на всяка паница; също и за сребърните паници с теглото на всяка паница;
18 и за пречистеното злато, <колко> на тегло <да се употреби> за кадилния олтар; и <колко> злато за начертаната колесница, <то ест>, херувимите, които разперват <крила> и покриват ковчега на Господния завет.
19 Всичко това <каза Давид>, Господ ми даде да разбера, като написа с ръката Си всичките подробности на чертежа.
20 Давид още каза на сина си Соломона: Бъди твърд и насърчен и действувай; не бой се, нито се страхувай; защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; няма да те остави, нито да те напусне докле свършиш всичката работа за службата на Господния дом.
21 И, ето, <определени са> отредите на свещениците и левитите за всяка служба на Божия дом; и с тебе ще бъдат, за всякаква работа, всичките усърдни люде, изкусни за всяка работа; също и първенците и всичките люде <ще бъдат> всецяло <с тебе да изпълняват> твоите заповеди.
2 Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.
2 И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които <човеци> пътят на истината ще се похули.
3 От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна <приготвена>, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.
4 Защото, ако Бог не пощади <и> ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд;
5 и <ако> не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;
6 тъй също, <ако Той> осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,
7 но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;
8 (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);
9 то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,
10 а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските <страсти> и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните <същества;>
11 докато ангелите, ако и да са по-големи в мощ и сила, не представят против тях хулителна присъда пред Господа.
12 Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,
13 наближаващи да получат заплатата на неправдата - <люде>, които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас;
14 очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;
15 оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата,
16 но биде изобличен за своето беззаконие, когато ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка.
17 Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].
18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.
19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.
20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.
22 С тях се е случило <това, което казва> истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня <се върна> да се валя в тинята.
5 Събери се в полкове, ти господарко {Еврейски: Дъщерьо.} на полкове; Обсада се държи против нас; С тояга ще поразят съдията на Израиля в челюстта.
2 А ти, Витлеем Ефратов, <Макар и да си> малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.
3 Затова ще ги остави До времето, когато раждащата ще роди; Тогава останалите от братята му Ще се върнат с израилтяните.
4 И той ще стои и ще пасе <стадото си> чрез силата Господна, Чрез великото име на Господа своя Бог; И те ще се настанят; Защото сега той ще бъде велик до краищата на земята.
5 И той ще бъде <нашият> мир. Когато дойде Асириеца в земята ни, И когато стъпи в палатите ни, Тогава ще подигнем против него седем пастири, И осем начални човека,
6 Които ще опустошат Асирийската земя с меч, И земята на Нимрода във входовете й; И той ще ни избави от асириеца, Когато дойде в земята ни, И когато стъпи вътре в границата ни.
7 И останалите от Якова ще бъдат всред много племена Като роса от Господа, Като леки дъждове на тревата, Които не чакат човека, Нито се бавят за човешките чада.
8 И останалите от Якова ще бъдат между народите, Всред много племена, Като лъв между горските животни, Като млад лъв между стада овце, Който, като минава, тъпче и разкъсва, Без да има кой да избавя.
9 Ръката ти ще се издигне над противниците ти, И ще се изтребят всичките ти неприятели.
10 В оня ден, казва Господ, Ще изтребя конете ти отсред тебе, И ще погубя колесниците ти;
11 Ще изтребя и градовете на твоята земя, И ще съборя всичките ти крепости;
12 Ще изтребя чародеянията от ръката ти; И не ще имаш <вече> предвещатели;
13 Ще изтребя идолите ти И <идолските> ти стълбове отсред тебе, И не ще се кланяш вече на делото на ръцете си;
14 Ще изкореня ашерите ти отсред тебе, И ще съсипя градовете ти;
15 И ще извърша въздаяние с гняв и с ярост Върху народите, които не <Ме> послушаха.
14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?
6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.
12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.
25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
© 1995-2005 by Bibliata.com