M’Cheyne Bible Reading Plan
5 Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години, и роди <син> по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.
4 А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.
5 И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса.
7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.
8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана.
10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.
11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.
12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.
13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.
16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.
22 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше <вече>, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
26 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;
29 и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши <в умората ни> от работата ни и от труда на ръцете ни, <който ни иде> от земята, която Господ прокле.
30 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.
31 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
32 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.
5 А <Исус> като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи <така човеците>, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине <правдата> на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
21 Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.
23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
25 Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него <към съдилището>, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
27 Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".
28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.
31 Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".
32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".
34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
5 А пророците, пророк Агей, и Захария, Идовия син, пророкуваха в името на Израилевия Бог на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим.
2 Тогава станаха Зоровавел, Салатииловият син, и Исус Иоседековият син, и почнаха да строят Божия дом, който е в Ерусалим; и с тях бяха Божиите пророци та им помагаха.
3 А в същото време дойдоха при тях областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай, и съслужителите им, та им рекоха така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигнете тая стена?
4 После им казаха: Как са имената на мъжете, които строят това здание?
5 Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така щото те не можаха да ги спрат докле не се отнесе работата до Дария, и тогава да се даде писмен отговор за работата.
6 <Ето> препис от писмото, което областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай и съслужителите му афарсахците, които са отсам реката, пратиха до цар Дария.
7 Пратиха му писмо, в което бе писано така: - На цар Дария всяко благополучие!
8 Да бъде известно на царя, че ходихме в Юдейската област при дома на великия Бог; и той се зида с големи камъни, и поставят се дървета в стените; и това дело напредва прилежно и успява в ръцете им.
9 Тогава попитахме ония старейшини и им казахме така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигате тия стени?
10 Още и за имената им попитахме, за да ти явим, и да запишем имената на мъжете, които им са на чело.
11 А те в отговор ни рекоха така: Ние сме слуги на Бога, на небето и на земята, и строим дома, който е бил построен вече преди много години, - който дом един велик Израилев цар построи и довърши.
12 Но понеже бащите ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, халдееца, който събори тоя дом и пресели людете във Вавилон.
13 Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде указ, за да се построи тоя Божий дом.
14 Още и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор бе взел от храма що бе в Ерусалим и бе отнесъл в капището във Вавилон, тях цар Кир извади от вавилонското капище, и те бяха предадени на някой си по име Сасавасар, когото бе направил областен управител;
15 и каза му: Вземи тия вещи, иди, занеси ги в храма, който е в Ерусалим, и нека се построи Божият дом на мястото си.
16 Тогава тоя Сасавасар дойде и положи основите на Божия дом, който е в Ерусалим; и от онова време дори до сега той се строи, и още не е довършен.
17 Сега, прочее, ако е угодно на царя, нека се издири в царската съкровищница там у Вавилон, дали наистина е бил издаден указ от цар Кира, за да се построи тоя Божий дом в Ерусалим; и нека изпрати царя <да ни извести> волята си в случая.
5 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4 Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.
7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.
8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.
9 А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;
13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;
14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),
15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.
17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,
18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.
22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.
25 Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.
31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33 А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.
34 Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.
40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.
42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
© 1995-2005 by Bibliata.com