The Daily Audio Bible
Today's audio is from the ESV. Switch to the ESV to read along with the audio.
21 На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе.
22 И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги.
23 Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя.
24 И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна.
25 Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.
26 Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.
27 Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.
28 (A)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?
29 Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.
30 А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не.
31 (B)И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.
32 И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене;
33 и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.
34 И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна.
35 И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе.
36 Валак, като чу, че Валаам иде, излезе да го посрещне в моавитския град, който е в Арнонските предели, при самата граница.
37 И каза Валак на Валаама: нали пращах аз при тебе да те викат? защо не дойде при мене? нима не мога да ти въздам почести?
38 И каза Валаам на Валака: ето аз дойдох при тебе, но мога ли да кажа нещо от себе си? каквото Бог тури в устата ми, това и ще говоря.
39 И тръгна Валаам с Валака, и дойдоха в Кириат-Хуцот.
40 И закла Валак волове и овци и прати на Валаама и на князете, които бяха с него.
41 На другия ден заранта Валак взе Валаама и го възкачи на Вааловите оброчища, за да види оттам една част от народа.
23 Тогава Валаам рече на Валака: построй ми тука седем жертвеника и приготви ми седем телци и седем овена.
2 Валак направи тъй, както каза Валаам; и принесоха Валак и Валаам по телец и по овен на всеки жертвеник.
3 И рече Валаам на Валака: стой при всесъжението си, пък аз ще ида, дано Господ излезе насреща ми, и каквото ни открие, ще ти явя. И (остана Валак при всесъжението си, а Валаам) възлезе на една височина (да попита Бога).
4 И срещна се Бог с Валаама, и (Валаам) Му каза: аз издигнах седем жертвеника и принесох по телец и по овен на всеки жертвеник.
5 И вложи Господ слово в устата на Валаама и каза: върни се при Валака и говори тъй.
6 И върна се при него, а той стоеше при всесъжението си, той и всички моавитски князе. (И Дух Божий беше върху него.)
7 (C)И произнесе тая своя притча, като каза: от Месопотамия, от източните планини, ме доведе Валак, моавски цар: дойди, прокълни ми Иакова, дойди, кажи зло против Израиля!
8 (D)Как ще прокълна? Бог го не проклева. Как ще кажа зло? Господ не казва (против него) зло.
9 (E)От върха на скалите го виждам, от хълмовете го гледам: ето народ, който живее отделно и не се брои между народите.
10 (F)Кой ще изброи пясъка на Иакова и числото на четвъртината от Израиля? Да умре душата ми, както умират праведниците, и краят ми да бъде като техния!
11 И каза Валак на Валаама: какво правиш ти с мене? аз те взех да прокълнеш враговете ми, а пък ти, ето ги благославяш?
12 (G)Той отговори и каза: не трябва ли да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?
13 И Валак му каза: дойди с мене на друго място, отдето ще го видиш, но само част от него ще видиш, а няма цял да го видиш; и прокълни ми го оттам.
14 (H)И заведе го на стражното място навръх планина Фасга, и построи седем жертвеника, и принесе по телец и по овен на всеки жертвеник,
15 И каза (Валаам) на Валака: стой тука при всесъжението си, пък аз (ще ида) отатък да срещна (Бога).
16 И срещна се Господ с Валаама, и вложи слово в устата му, и каза: върни се при Валака и говори тъй.
17 И върна се при него, а той стоеше при всесъжението си, и заедно с него (всички) моавитски князе. И рече му Валак: какво каза Господ?
18 Той произнесе тая своя притча и каза: стани, Валако, слушай и внимавай, сине Сепфоров!
19 (I)Бог не е човек, та да лъже, нито е син човешки, та да се отмята. Той ли ще каже, и не ще направи? Ще говори, и не ще извърши?
20 Ето, аз почнах да благославям, защото Той е благословил, и аз не мога да изменя това.
21 (J)Не се вижда беда у Иакова, и не се забелязва злочестие у Израиля; Господ, негов Бог, е с него, и той има тръбен царски звук;
22 (K)Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог;
23 няма магьосничество у Иакова, няма чародейство у Израиля; на времето си ще кажат за Иахова и за Израиля: ето какво стори Бог!
24 (L)Ето, един народ се подига като лъвица и се изправя като лъв; няма да легне, докле не изяде плячката си и докле не се напие с кръвта на убитите.
25 (M)И каза Валак на Валаама: нито го с клетва проклевай, нито го с благословия благославяй.
26 И отговори Валаам и каза на Валака: не казвах ли ти, че ще върша всичко, каквото ми рече Господ?
27 И каза Валак на Валаама: дойди, ще те заведа на друго място; ще бъде негли угодно Богу, и оттам ще ми го прокълнеш.
28 (N)И заведе Валак Валаама навръх Фегор, срещу пустинята.
29 И каза Валаам на Валака: построй ми тука седем жертвеника и приготви ми тука седем телеца и седем овена.
30 И Валак направи, както каза Валаам, и принесе по телец и по овен на всеки жертвеник.
57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
58 И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.
61 И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
68 (A)благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
69 (B)и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,
70 (C)(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –
71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;
72 (D)за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –
73 (E)клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
74 (F)за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,
75 (G)безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.
76 (H)И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
78 (I)поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,
79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
1-2 (A)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 (B)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
5 (C)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 (D)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 (E)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“
9 (F)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 (G)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
13 (H)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 (I)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 (J)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
12 Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
13 (A)Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.