Chronological
Сънят на Навуходоносор и лудостта му
4 [a] „Аз, Навуходоносор[b], живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си. 2 Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха. 3 Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън. 4 (A)Тогава дойдоха вълшебници, гадатели, звездобройци и прорицатели и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват. 5 (B)Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите: 6 ‘Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.
7 (C)А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях – ето посред земята имаше необикновено високо дърво. 8 Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя. 9 (D)Листата му бяха прекрасни и плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество.
10 И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях – и ето от небето слезе един свят Страж. 11 Той извика с мощен глас и каза:
«Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони. 12 Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата. 13 Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години. 14 (E)Това е определено по възвестена от Стражите заповед и е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората».’
15 Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“
16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници! 17 Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя, 18 листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици, 19 това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята. 20 А това, че царят е видял един свят Страж, Който слизал от небето и казал: ‘Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години’ 21 – ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя. 22 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години[c], докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае. 23 А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт. 24 (F)Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“
25 Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор. 26 Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон. 27 Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“ 28 Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе! 29 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“ 30 В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.
31 „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете. 32 (G)Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: ‘Защо Ти направи това?’
33 В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи. 34 (H)Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“
Пирът на Валтацар и тайнственият надпис
5 Цар Валтацар даде голям пир на хиляда свои велможи и пиеше вино в присъствието на всички тях. 2 (I)Упоен от виното, Валтацар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше заграбил от Йерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му. 3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха заграбени от храма, от Божия дом в Йерусалим. Царят и велможите му, жените му и наложниците му пиеха с тях, 4 (J)пиеха вино и прославяха своите златни, сребърни, медни, железни, дървени и каменни богове.
5 Още в същия миг се появиха пръсти от човешка ръка и пишеха нещо по мазилката на стената на царския дворец, която е срещу светилника. Царят видя тази част от ръката, която пишеше. 6 Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха. 7 (K)Царят извика със силен глас да доведат гадатели, звездобройци и прорицатели. Тогава той каза на вавилонските мъдреци: „Който разчете този надпис и ми разтълкува значението му, ще бъде облечен в багреница, на шията му ще има златна верижка и ще бъде поставен на трето място по власт в царството ми.“ 8 Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя. 9 Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.
10 А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти. 11 В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците, гадателите, звездобройците и прорицателите. О, царю, твоят собствен дядо извърши това, 12 защото у Даниил, когото царят преименува на Валтасар, имаше извънреден дух, знание и разум, беше способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да разрешава тежки въпроси. Затова нека повикат Даниил и той ще разясни значението на надписа.“
13 Тогава Даниил беше доведен пред царя и царят го попита: „Ти ли си Даниил, един от пленниците юдеи, които царственият ми дядо доведе от Юдея? 14 (L)Слушал съм за тебе, че у тебе действа духът на боговете и у тебе се намират светлина, разум и необикновена мъдрост. 15 Ето доведоха ми мъдреци и гадатели, за да разчетат този надпис и да ми разтълкуват значението му, но те не можаха да ми го разтълкуват. 16 А за тебе чух, че можеш да тълкуваш значението и да разрешаваш тежки въпроси. Затова, ако можеш да разчетеш надписа и да ми разтълкуваш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна верижка ще има на шията ти и ще бъдеш поставен на трето място в царството по власт.“
17 (M)Даниил отговори на царя с думите: „Задръж даровете си при тебе и наградите дай на друг. А надписа ще разчета на царя и ще разтълкувам значението му. 18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царско достойнство и мощ, величие и слава. 19 Всички народи и раси, говорещи различни езици, трепереха пред мощта, която Той му беше дал, и се бояха от него. Убиваше, когото искаше, и когото искаше, запазваше жив; въздигаше, когото искаше, и унижаваше, когото искаше. 20 Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета. 21 Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска. 22 И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това, 23 (N)а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища. 24 Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.
25 А надписът гласи: ‘Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.’ 26 Ето и значението на думите: Менѐ – Бог преброи дните на царството ти и му определи край; 27 Текѐл – претеглен си на везните и си намерен твърде лек; 28 Перѐс – царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“ 29 Тогава Валтацар заповяда да облекат Даниил в багреница, да окачат златна верижка на шията му и го провъзгласиха за трети по власт в царството.
30 Още в същата нощ халдейският цар Валтацар беше убит. 6 1 [d] Тогава Дарий Мидийски, който беше на шестдесет и две години, превзе царството.
Даниил в ямата на лъвовете
2 Дарий намери за добре да определи за царството сто и двадесет сатрапа, които да бъдат управители над цялото царство. 3 Над тях той постави трима князе, един от които беше Даниил, за да дават сатрапите отчет пред тях и царят да не бъде претоварен. 4 Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапи, защото притежаваше превъзходен ум и царят вече замисляше да му подчини цялото царство. 5 Тогава князете и сатрапите започнаха да търсят повод за обвинение срещу Даниил във връзка с управлението на царството. Но те не можаха да намерят никакъв повод за обвинение, нито вина, защото той беше напълно надежден и у него не бяха открити никакъв пропуск или престъпление. 6 Затова тези хора казаха: „Ние няма да намерим повод за обвинение против Даниил, ако не намерим нещо против него относно закона на неговия Бог.“
7 Тогава тези князе и сатрапи се втурнаха при царя и му казаха: „О, царю Дарий, да живееш вечно! 8 Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и управители се съгласиха помежду си да се издадат царски указ и строга забрана: който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, царю, да го хвърлят в ямата с лъвове. 9 (O)И така, царю, обяви тази забрана и подпиши писмен указ, за да бъде той неизменен като мидийски и персийски закон и да не бъде нарушаван.“ 10 Цар Дарий подписа забраната и указа.
11 (P)А Даниил, като узна, че е подписан такъв указ, се прибра в своя дом. Прозорците в горната му стая бяха отворени към Йерусалим. Тук той три пъти на ден падаше на колене, молеше се на своя Бог и Го величаеше, както постъпваше и преди това. 12 Тогава тези хора се наговориха и завариха Даниил да се моли пред своя Бог и да Го величае. 13 Те веднага отидоха и заговориха пред царя за царския указ: „Царю, нали ти подписа указ, че който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, да бъде хвърлен в ямата с лъвовете?“ Царят отговори: „Да, това е вярно според неизменния закон на мидийците и персите.“ 14 В отговор на това те казаха на царя: „Ето Даниил, който произхожда от пленниците юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито указа, който си подписал, но три пъти на ден отправя своите молитви.“
15 Като чу това, царят много се наскърби и размишляваше как да спаси Даниил. До залез слънце той усилено търсеше начин да го избави. 16 (Q)Но онези хора пристъпиха към царя и му казаха: „Нека се знае, царю, че според закона на мидийците и персите никаква забрана или указ, утвърдени от царя, не могат да бъдат нарушени.“
17 Тогава царят заповяда да доведат Даниил и го хвърлиха в ямата с лъвове. При това царят проговори на Даниил: „Дано твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, да те спаси!“ 18 След това донесоха голям камък, сложиха го върху отвора на ямата и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да не се промени нищо относно Даниил. 19 След това царят се отправи към двореца си, прекара нощта в пост и дори не поръча да му донесат храна, и сънят побягна от него.
20 А на сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при ямата с лъвовете. 21 Като приближи до ямата, повика с жален глас Даниил и го запита: „Данииле, служител на Живия Бог! Твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“ 22 Тогава Даниил отговори на царя: „О, царю, да живееш вечно! 23 (R)Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете, и те не ми навредиха, защото аз се оказах невинен пред Него. Също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво престъпление.“ 24 Царят се зарадва твърде много от това и заповяда да извадят Даниил от ямата. Когато извадиха Даниил от ямата, той беше невредим, защото възлагаше надеждата си на своя Бог. 25 Тогава царят заповяда да доведат онези мъже, които бяха наклеветили злостно Даниил, и те бяха хвърлени в ямата с лъвовете заедно с децата и жените им. Преди още да паднат на дъното на ямата, те станаха плячка на лъвовете, които строшиха всичките им кости.
26 След това цар Дарий отправи следното писмено съобщение към всички народи и племена, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие! 27 (S)Аз издавам указ: ‘Във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Бога на Даниил, защото Той е жив Бог и вечно живеещ и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговата власт е безкрайна. 28 (T)Той избавя и спасява, извършва чудеса и знамения на небето и на земята; Той избави Даниил от силата на лъвовете’.“
29 И така, този Даниил преуспяваше при царуването на Дарий и при царуването на Кир Персийски.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.