Chronological

46 ^(A)Така казва Господ Бог: „Портата на вътрешния двор, която е обърната към изток, да бъде затворена през шестте работни дни, а в съботния ден трябва да бъде отворена. И в деня на новолунието да бъде отворена. ² Князът нека влезе отвън през преддверието на портата и нека застане при страничния стълб на портата, докато свещениците принесат неговото всеизгаряне и мирната му жертва. Тогава при прага на портата той да се поклони на Господа, да излезе, а портата да остане незатворена до вечерта. ³ Народът на страната да се покланя на Господа при входа на тази порта в съботите и новолунията.

⁴ И всеизгарянето, което князът принася на Господа в съботния ден, да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък. ⁵ Хлебната жертва към овена да бъде една ефа, а хлебната жертва към агнетата – колкото той може да даде. Един ин маслиново масло да има за всяка една ефа. ⁶ В деня на новолунието приносът нека бъде бик без недостатък от стадото, шест агнета и овен без недостатък. ⁷ Като хлебна жертва да принася една ефа за телеца и една ефа за овена, докато за агнетата – колкото му е възможно. По един ин маслиново масло да има за всяка ефа.

⁸ И когато князът идва, той трябва да минава през преддверието на портата и да излиза по същия път. ⁹ Когато народът на страната идва пред Господа в празници, всеки, който влиза за поклонение през северната порта, нека излиза през южната. А който влиза през южната, да излиза през северната. Те не трябва да се връщат през същата порта, през която са влезли, а да излизат през срещуположната. ¹⁰ И князът да бъде сред тях, когато влизат, и да излиза сред тях, когато излизат.

¹¹ На празници и на определени тържества хлебната жертва да бъде една ефа за телец и една ефа за овен. А за агнетата – колкото му е възможно. И маслиново масло да има по ин за всяка ефа. ¹² Всеки път, когато князът принася доброволна жертва всеизгаряне или доброволна мирна жертва на Господа, портата с лице към изток да бъде отворена за него и той да приготви своето всеизгаряне и своята мирна жертва така, както ги приготвя в съботен ден. След това да излезе, а след излизането му портата да бъде затворена.

^13 (B)Всеки ден да принасяш във всеизгаряне едногодишно агне без недостатък. Принасяй го всяка сутрин. ¹⁴ И хлебна жертва прави към него всяка сутрин по една шеста ефа и маслиново масло една трета от ин, за да овлажни брашното. Това е хлебната жертва на Господа, постоянно разпореждане. ¹⁵ Така нека принасят във всеизгаряне агне, хлебна жертва и маслиново масло всяка сутрин, постоянно.“

¹⁶ Така казва Господ Бог: „Ако князът даде на някой от синовете си подарък като негово наследство, то да бъде на синовете му. То е тяхно притежание по наследство. ¹⁷ Но ако той даде подарък от наследството си на някой от служителите си, то ще бъде негово до юбилейната година, когато се връща на княза. Наследството му трябва да преминава само към синовете му. ¹⁸ Князът не може да взема от наследствения дял на народа, като го изгонва от владението. Той трябва да дава наследство на синовете си от своето владение, за да не бъде изгонван никой от Моя народ от своето владение.“

^19 (C)Тогава Той ме заведе през входа, който беше отстрани на портата, към свещените стаи за свещениците, с лице към север. И ето там имаше място към отсрещната страна на запад. ^20 (D)Той ми каза: „Това е мястото, където свещениците трябва да варят жертвата за вина и жертвата за грях, където трябва да изпичат хлебната жертва, за да не ги изнасят във външния двор и така да осветят народа.“

²¹ Тогава Той ме заведе във външния двор и ме разведе по четирите ъгъла на двора. Във всеки ъгъл на двора имаше друг двор. ²² В четирите ъгъла на двора имаше оградени дворове, дълги четиридесет лакътя и широки тридесет – еднакви по размер по четирите ъгли. ²³ Във всеки ъгъл околовръст имаше иззидан ред. ²⁴ Тогава ми каза: „Това са готварниците, където обслужващите трябва да варят жертвите на народа.“

Новата свята земя

Животворният поток изпод храма

47 ^(E)Тогава Той ме върна при входа на храма. И ето отдолу под прага извираше вода и течеше на изток – защото храмът беше с лице към изток. Водата течеше надолу от дясната страна на фасадата на храма, при южната страна на жертвеника. ² Тогава ме изведе през северната порта и ме отведе навън по пътя към източната порта. И ето вода се стичаше от дясната страна. ³ Мъжът продължи на изток с мерилна връв в ръката си. Той отмери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до глезените. ⁴ След това премери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до колене. Той отмери още хиляда лакътя и ме преведе през нея. Тя беше до кръста. ⁵ И премери хиляда и тя беше бурен поток, през който не можех да премина, защото водата се беше издигнала. Трябваше да плувам, тъй като не можеше да се премине. ⁶ И Той ми каза: „Видя ли, сине човешки?“

Тогава ме поведе обратно към брега на потока. ⁷ Когато се върнах, ето на двата бряга на потока имаше много дървета. ⁸ Тогава Той ми каза: „Тази вода тече откъм източната страна, слиза в равнината и се влива в морето. Така водите стават целебни ⁹ и всяко живо същество, което се множи, вирее навсякъде, където потокът тече. Има твърде много риба, защото тази вода се влива там, носеща изцеление навсякъде, където този поток тече. ¹⁰ И край него стоят рибари от Ен-Геди до Енеглаим. Това е място, където разпростират мрежи, за да съхнат. Разнообразието и изобилието на рибата му са като рибата в Голямото море. ¹¹ Но блатата му и тресавищата му не са целебни; те са оставени за добив на сол. ^12 (F)Покрай потока, по бреговете му от едната и от другата страна растат всякакви дървета, които дават плод. Листата им никога няма да повехнат, нито плодородието им ще престане. Всеки месец те ще раждат нови плодове, защото водата за тях тече изпод светилището. Плодовете им ще бъдат за храна, а листата им за лекуване.“

Граници на земята

^13 (G)Така казва Господ Бог: „Това е границата, според която да разделите земята в наследство на дванадесетте Израилеви племена. Йосиф получава два дяла. ¹⁴ Земята, за която се клех да я дам на предците ви, вие я получавате във ваше наследство, разпределена по равно. Тази земя се пада на вас в наследство.

¹⁵ И ето границата на земята: на северния край, от Средиземно море през Хетлон, до Цедад, ¹⁶ Емат, Берота, Сивраим, който се намира между областите на Дамаск и на Емат, чак до Хацер-Тихон, който е на границата на Хавран. ¹⁷ Така границата ще бъде от морето до Хацар-Енон, т.е. северната граница на Дамаск, заедно с територията на Емат на север. Това е северният край.

¹⁸ На източния край границата ще бъде между Хавран и Дамаск, между Галаад и израилската земя – по Йордан, от северния предел до Източното море, до Тамар. Това е източният край.

^19 (H)Южният край ще бъде от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до потока и Средиземно море. Това е южният край.

²⁰ А западната граница е Средиземно море – от южната граница до входа срещу Емат. Това е западният край.

²¹ И разделете тази земя между вас според Израилевите племена. ²² Разделете я по жребий между вас и инородците, които живеят между вас, които са родили деца у вас. Сред Израилевите синове те да бъдат наравно като местни жители. И те по жребий заедно с вас да имат наследство между Израилевите племена. ²³ В което племе живее инородец, в това му дайте наследство“, възвестява Господ Бог.

Разпределение на земята между племената

48 Това са имената на племената. На северния край близо до Хетлоновия път, Емат и Хацер-Енон, който е до границата на Дамаск, северно от Емат, от изток до запад да е един дял на Дан. ² До областта на Дан, от източния край до западния, един дял на Асир. ³ До Асировата граница, от източния край до западния, да е един дял на Нефталим. ⁴ До Нефталимовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Манасия. ⁵ До Манасиевата граница, от източния край до западния, да е един дял на Ефрем. ⁶ До Ефремовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Рувим. ⁷ До Рувимовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Юда.

Участък земя за светилището, свещениците и левитите

^8 (I)И до Юдовата граница, от източния край до западния, да е свещеният принос – двадесет и пет хиляди лакътя ширина и дължина, както другите дялове от източния край до западния. Сред него да бъде светилището. ⁹ Делът, който ще отделите на Господа, на дължина да е двадесет и пет хиляди лакътя, а на ширина – десет хиляди. ¹⁰ Този свещен дял да е за свещениците, дълъг към север двадесет и пет хиляди лакътя и широк към запад и към изток по десет хиляди, и дълъг към юг двадесет и пет хиляди. И светилището на Господа да е сред него. ^11 (J)Това да посветите за свещениците, потомци на Садок, които спазваха вярно Моите предписания и които, за разлика от левитите, не отстъпиха от Мене, когато Израилевите синове се заблудиха. ¹² Този дял от земята, отделена от свещения дял, да е най-свята до предела на левитите. ¹³ Левитите да получат дела покрай свещеническия предел – дълъг двадесет и пет хиляди лакътя и широк десет хиляди. Цялата дължина да бъде двадесет и пет хиляди, а ширината – десет хиляди лакътя. ¹⁴ От него да не могат да продават, нито да заменят. И първите плодове не могат да преминават у други, понеже това е светиня на Господа.

Мястото за града и делът на княза

¹⁵ „А останалите пет хиляди на ширина и двадесет и пет хиляди на дължина да са за общо използване. Те са за града, за заселване и за свободно поле. Градът да бъде по средата. ^16 (K)Тези са размерите му: северната страна е четири хиляди и петстотин лакътя, южната страна – четири хиляди и петстотин, източната страна – четири хиляди и петстотин и западната страна – четири хиляди и петстотин лакътя. ¹⁷ А полето да е на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет и на запад двеста и петдесет. ¹⁸ Остатъкът надлъж до свещения дял да е десет хиляди на изток и десет хиляди на запад. Произведеното там да е за прехрана на онези, които работят в града. ¹⁹ Работещите в града, идващи от всички Израилеви племена, да го обработват. ²⁰ Целият отделен дял да е квадратен: двадесет и пет хиляди лакътя на двадесет и пет хиляди. Отделете свещения дял заедно с владението на града.

²¹ Останалото да е за княза – от двете страни на свещения дял и на владението на града. Князът да притежава земята по протежение на племенните дялове, от двадесет и пет хиляди лакътя чак до източната граница; на запад от двадесет и пет хиляди лакътя чак до западната граница. Свещеният дял и светилището да са посред нея. ²² Онова, което остава от левитското владение и от владението на града, които са по средата, е за княза – в областта между границата на Юда и границата на Вениамин да бъде на княза.

Граници на разпределената земя

²³ За останалите племена: от източния край до западния един дял е за Вениамин. ²⁴ До Вениаминовата граница, от източния край до западния, е един дял за Симеон. ²⁵ До Симеоновата граница, от източния край до западния, е един дял за Исахар. ²⁶ До Исахаровата граница, от източния край до западния, е един дял за Завулон. ²⁷ До Завулоновата граница, от източния край до западния, е един дял за Гад. ²⁸ И до Гадовата граница на южната страна е южният предел от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до Египетския поток и Средиземно море. ²⁹ Тази е земята, която ще разпределите по жребий между Израилевите племена. Тези са дяловете им“, възвестява Господ Бог.

Портите на святия Йерусалим. Името му „Господ е там“

³⁰ „А тези са изходните страни на града: на северната страна размерът е хиляда и петстотин лакътя. ^31 (L)Да има три порти на града, наречени с имената на Израилевите племена: една порта Рувимова, една Юдова, една Левиева. ³² На източната страна от четири хиляди и петстотин лакътя да има три порти: една Йосифова порта, една Вениаминова, една Данова. ³³ На южната страна, чийто размер е четири хиляди и петстотин лакътя, да има три порти: една Симеонова порта, една Исахарова и една Завулонова. ³⁴ На западната страна от четири хиляди и петстотин лакътя да има три порти: една Гадова порта, една Асирова порта и една Нефталимова порта. ³⁵ Обиколката да бъде осемнадесет хиляди лакътя. И от онзи ден името на града да бъде ‘Господ е там’.“