Chronological

Трета война против арамейците

22 ^(A)Изминаха три години без война между арамейците и Израил. ² А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар. ³ И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“ ^4 (B)Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“

⁵ И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“ ⁶ Тогава израилският цар събра пророците си – около четиристотин души – и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“ ^7 (C)А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“ ⁸ израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж – Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“ ⁹ Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“

¹⁰ Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях. ¹¹ А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: ‘С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш’.“ ¹² И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“

¹³ Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“ ¹⁴ А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“ ¹⁵ И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“ ¹⁶ А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“ ^17 (D)Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: ‘Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир’.“

¹⁸ А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“ ^19 (E)Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него. ²⁰ И Господ каза: ‘Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе. ²¹ Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: «Аз ще го подмамя.» И Господ го запита: «С какво?» ²² И той отговори: «Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.» И Господ каза: «Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи».’ ²³ И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“

²⁴ А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“ ²⁵ Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ ²⁶ Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас ²⁷ и кажете: ‘Така говори царят: «Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир»’.“ ²⁸ А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“

²⁹ И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад. ³⁰ Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой. ³¹ А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“ ³² Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик. ³³ И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха. ³⁴ А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“ ³⁵ Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата. ³⁶ И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“ ³⁷ Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там. ³⁸ А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.

Юдейското и израилското царство след Ахав

^39 (F)А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.

⁴⁰ Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия. ^41 (G)(H)А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав. ⁴² Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря. ⁴³ Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа. ^44 [a] Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места. ⁴⁵ Йосафат сключи мир с израилския цар.

⁴⁶ А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе. ^47 (I)Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса. ⁴⁸ В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник. ^49 (J)Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер.

⁵⁰ Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи. ⁵¹ И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам. ⁵² Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години. ⁵³ Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил. ⁵⁴ Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.

Съюз на Йосафат с Ахав

18 ^(A)Йосафат имаше много богатство и слава. Той се сроди с Ахав. ² След няколко години отиде при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и волове за него и хората му и го убеждаваше да тръгне с него против град Рамот в Галаад. ³ израилският цар Ахав попита Йосафат, царя на Юдея: „Ще тръгнеш ли с мене против Рамот в Галаад?“ А той му отговори: „Каквото ти желаеш, това и аз желая; моят народ е и твой народ. Ще тръгна с тебе на война.“

⁴ Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“ ⁵ И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“ ⁶ Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“ ⁷ израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа – Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“ ⁸ Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“

⁹ Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях. ¹⁰ Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: ‘С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш’.“ ¹¹ И всички пророци предвиждаха същото и казваха: „Тръгни против Рамот в Галаад и ще победиш! Господ ще го предаде в царските ти ръце.“

¹² А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: „Всички пророци в един глас предричат добро на царя. Нека и твоите думи бъдат като думите на всеки от тях, кажи и ти нещо добро.“ ¹³ Но Михей отвърна: „Кълна се в живия Господ! Каквото ми каже моят Бог, това ще говоря.“

¹⁴ И когато дойде при царя, царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад, или да се откажем?“ Пророкът отговори: „Тръгнете и ще победите, защото градът ще бъде предаден в ръцете ви!“ ¹⁵ А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“ ^16 (B)Михей отвърна: „Видях целия Израил, пръснат по планините като овце без пастир. И Господ каза: Те нямат господар и нека всеки се върне в дома си с мир.“

¹⁷ Тогава израилският цар се обърна към Йосафат с думите: „Не ти ли казах, че не предсказва за мене добро, а само лошо?“ ¹⁸ А Михей отвърна: „Чуйте тогава словото на Господа. Видях Господа, седнал на Своя престол, а цялото небесно войнство стоеше около него отдясно и отляво. ¹⁹ И Господ каза: ‘Кой ще подмами Ахав, царя на Израил, да отиде и да загине при Рамот в Галаад?’ Един предлагаше едно, друг – друго. ²⁰ Един дух излезе и застана пред Господа, и каза: ‘Аз ще го подмамя.’ А Господ го попита: ‘С какво?’ ²¹ А той отвърна: ‘Ще стана дух на лъжата и ще говоря чрез устата на всичките му пророци.’ Тогава Господ рече: ‘Ти можеш да го подмамиш, затова иди и направи това, което каза.’ ²² И сега, ето Господ е оставил лъжливия дух да влезе в устата на тези твои пророци. Но Господ изрече присъда над тебе.“

²³ Тогава Седекия, Ханаановият син, пристъпи, удари плестница на Михей и каза: „По какъв начин премина духът на Господа от мене, за да говори в тебе?“ ²⁴ А Михей отвърна: „Ще разбереш в деня, в който ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ ²⁵ Тогава царят на Израил заповяда: „Хванете Михей и го заведете при градоначалника Амон и при Йоас, царския син, ²⁶ и предайте заповедта на царя: Хвърлете този човек в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докато се върна жив и невредим.“ ²⁷ А Михей отвърна: „Ако някога се върнеш жив и невредим, тогава Господ не е говорил чрез мене.“ И добави: „Нека целият народ чуе това!“

²⁸ И така, израилският цар и Йосафат, царят на юдеите, тръгнаха към Рамот в Галаад. ²⁹ По пътя израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в битката, а ти си носи царските одежди.“ И царят на Израил се преоблече, и те влязоха в битката. ³⁰ Сирийският цар беше заповядал на водачите на колесници: „Не се сражавайте нито с войници, нито с военачалници, а само с царя на Израил.“ ³¹ И когато водачите на колесници видяха Йосафат, си казаха: „Това е израилският цар.“ И го нападнаха от всички страни. Но Йосафат призова Господа да му помогне и Бог ги отблъсна от него. ³² Тогава водачите на колесници разбраха, че той не е царят на Израил, и престанаха да го преследват. ³³ В това време един стрелец стреля напосоки и улучи израилския цар на незащитено от бронята място. Затова той заповяда на колесничаря: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм тежко ранен.“ ³⁴ Но понеже в онзи ден сражението се ожесточи, израилският цар остана в колесницата до вечерта и към залез слънце умря.