Chronological

Съвети за благоразумие

7 ^(A)По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането. ² По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. ³ Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро. ⁴ Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието. ⁵ По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец, ⁶ защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета. ^7 (B)Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава. ⁸ Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив. ^9 (C)Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците. ¹⁰ Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това. ¹¹ Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето. ^12 (D)Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.

¹³ Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво? ¹⁴ В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.

^15 (E)През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си. ¹⁶ Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш? ^17 (F)Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно? ¹⁸ Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

^19 (G)Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град.

^20 (H)Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши.

²¹ Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе. ²² Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора.

²³ Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене. ²⁴ Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне? ²⁵ Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие.

^26 (I)И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея. ²⁷ Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка: ^28 (J)каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих. ²⁹ Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.

Целесъобразност в несъвършения свят

8 Кой е подобен на мъдреца? И кой разбира значението на думите? Мъдростта на човека осиява лика му и строгият му поглед се омекотява.

^2 (K)Аз казах: ти спазвай царска заповед поради клетва, дадена пред Бога. ³ Не отстъпвай прибързано от него и не упорствай в нечестиви деяния, защото той може да извърши всичко, каквото поиска. ⁴ В заповедта на царя има власт – кой ще му рече: „Какво вършиш ти?“ ⁵ Който съблюдава заповед, няма да види зло: размисълът на мъдреца знае и времето, и наредбата. ⁶ Защото за всяко нещо си има време и наредба. Злото, извършено от човека, тежи като опасност за самия него. ^7 (L)Никой не знае какво ще се случи. Кой може да предскаже какво ще се случи? ^8 (M)Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия. ⁹ Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето – във време, когато човек властва над човека, за да му вреди.

¹⁰ Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета. ¹¹ Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния – от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло. ¹² Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него. ^13 (N)А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго.

^14 (O)Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета. ¹⁵ Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.

¹⁶ Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, – ^17 (P)тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.

Живот, използван по мъдър начин

9 ^(Q)Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза – всичко е възможно. ^2 (R)Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия^[a], на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва. ³ Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите. ⁴ Който е между живите, има надежда: защото по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв. ⁵ Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала. ⁶ А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.

⁷ Иди, яж хляба си с веселие, пий с весело сърце виното си, щом Бог сега е благосклонен към твоите дела. ⁸ Нека бъдат бели твоите дрехи във всяко време и маслиновото масло на главата ти да не оскъднява. ⁹ Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето. ¹⁰ Направи всичко, което твоята ръка може да извърши според силите си. Защото в царството на мъртвите, където ще отидеш, няма ни деяние, ни разум, ни знание, ни мъдрост.

¹¹ По-нататък аз видях под слънцето, че не бързоноги печелят надбягването, не герои – битката. Също тъй и мъдреците не получават хляб, разумните – богатство, разсъдливите – благосклонност. На една съдба и случай са подвластни всички те. ^12 (S)Защото човек не знае отреденото му време. Както риби се заплитат в пагубна мрежа и както птици налитат на примка, така и човекът се улавя в злочесто време, когато внезапно то го настигне.

¹³ Аз съзрях под слънцето следното – пример за поука, която е важна за мене: ¹⁴ имаше малък град и малко хора в него; силен цар се отправи срещу него и го обсади, и съгради наоколо му могъщи обсадни валове. ¹⁵ Но в него се намери човек сиромах, но мъдрец, и той успя да избави града с мъдростта си; но никой не си спомни за този сиромах. ¹⁶ Тогава размислих: мъдростта струва повече от силата; макар че мъдростта на сиромаха се презира и не се вслушват в думите му. ¹⁷ В словата на мъдрите, изречени спокойно, се вслушват повече, отколкото в крясъка на онзи, който властва сред глупци. ¹⁸ Мъдростта е по-добра от военните оръжия, но един единствен грешник може да погуби много блага.

Превратност на всичко земно и вредата от глупостта

10 ^(T)Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта. ² Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца – погрешния. ³ По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.

⁴ Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки. ⁵ Има зло, което аз видях под слънцето – грешки, правени от властник: ^6 (U)глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват. ⁷ Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.

^8 (V)Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе.

⁹ Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях. ¹⁰ Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи. ¹¹ Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.

^12 (W)Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби. ^13 (X)Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие. ^14 (Y)Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него? ¹⁵ Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.

^16 (Z)Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат! ¹⁷ Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване. ¹⁸ Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце. ¹⁹ Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите. ^20 (AA)Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат – на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе.

Плодотворният живот на мъдреца

Дела на милосърдие

11 Хляба си хвърли върху вода – след много дни ти пак ще го намериш. ² От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята. ³ Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава. ⁴ Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне. ^5 (AB)Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това. ⁶ Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.

⁷ Светлината е приятна, наистинаи хубаво е за очите да гледат слънцето. ⁸ Да, макар човек да преживее много години, нека се весели през всички тях, но нека и за това да се замисли, че дните на тъмата са много. Всичко, което идва, е суета.

Суетата на младостта

⁹ Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд. ¹⁰ Пропъди всяка печал от сърцето си, всичко неприятно отстрани от себе си, защото и младостта, и възрастта на черните коси са суета.

Истинският смисъл на живота е Бог

12 Помни своя Творец в дните на своята младост, преди да дойдат изпълнени с тежки страдания дни, преди да дойдат години, за които ще кажеш: „Те не са ми по сърце“;

Заключение: Живот в светлината на вечността

⁹ Не само мъдрец беше Еклисиаст, но и учеше народа на знание. Той вникна във всичко, издири и натрупа много мъдри изрази. ¹⁰ Еклисиаст се постара да намери уместни слова, вярно да запише думите на истината. ¹¹ Словата на мъдреца са като остени, като пирони заковани; съставителите им са поставени от един и същ Пастир. ¹² А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.

^13 (AE)Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му – това е всичко за човека. ^14 (AF)Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно – зло или добро.