Chronological

Две войни против арамейците

20 Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея. ² И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града ³ да му кажат: „Така казва Венадад: ‘Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои’.“ ⁴ израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“ ⁵ А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: ‘Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове. ⁶ Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат’.“

⁷ Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“ ⁸ А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“ ⁹ Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: ‘Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш’.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора. ¹⁰ Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“ ¹¹ израилският цар отговори: „Кажете му: ‘Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва’.“ ¹² Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.

¹³ И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: ‘Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ’.“ ¹⁴ И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: ‘Чрез младите воини при областните управители’.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“ ¹⁵ Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни – седем хиляди.

¹⁶ И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха. ¹⁷ Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария. ¹⁸ А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.

¹⁹ Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската. ²⁰ И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница. ²¹ Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците. ²² След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“

²³ А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием. ²⁴ Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители. ²⁵ И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.

²⁶ След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил. ²⁷ Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята. ²⁸ Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: ‘Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ’.“

²⁹ И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден. ³⁰ Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга. ³¹ Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“ ³² И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: ‘Пощади живота ми’.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“ ³³ И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си. ³⁴ И Венадад му каза: „Ще върна градовете, които баща ми превзе от твоя баща, и ще си поставиш пазари в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.“ Ахав каза: „След договора ще те пусна.“ И след като сключи с него договор, го освободи.

³⁵ Тогава един мъж от пророческите синове каза на свой близък според слово Господне: „Удари ме!“ Но мъжът не се съгласи да го удари. ^36 (A)Затова му каза: „Понеже ти не послуша гласа на Господа, когато се отдалечиш от мене, лъв ще те убие.“ Той се отдалечи от него и лъв го намери и го уби. ³⁷ После той намери друг мъж и каза: „Удари ме!“ Този човек го удари и го нарани. ³⁸ Тогава пророкът тръгна и застана на пътя пред царя, като се беше прикрил с покривало на очите. ³⁹ Когато царят минаваше, той извика към царя и каза: „Твоят слуга излезе от битката и ето един човек, като се отби настрана, доведе при мене пленник и каза: ‘Пази този мъж. Ако не го опазиш, животът ще ти бъде взет вместо неговия или ще трябва да отмериш един талант сребро.’ ⁴⁰ И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“ ⁴¹ Тогава той бързо махна покривалото от очите си и израилският цар го позна, че беше от пророците. ⁴² А той му каза: „Така казва Господ: ‘Понеже изпусна от ръцете си човека под заклятие от Мене, твоят живот ще бъде вместо неговия живот, твоят народ вместо неговия народ’.“ ⁴³ И израилският цар тръгна за дома си унил и намръщен и дойде в Самария.

Лозето на Навутей

21 ^(B)И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав. ² И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“ ³ Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“ ⁴ Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.

⁵ Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“ ⁶ А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: ‘Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.’ А той ми каза, че няма да ми даде лозето^[a].“ ⁷ Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“

⁸ И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей. ⁹ В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа. ^10 (C)А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: ‘Ти похули Бога и царя’ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“ ¹¹ Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати. ¹² Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа. ¹³ И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря. ¹⁴ Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“

¹⁵ А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“ ¹⁶ Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв^[b], стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.

¹⁷ И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: ¹⁸ „Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее. ^19 (D)И кажи му: ‘Така казва Господ: «Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?» Така казва Господ: «На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята»’.“ ²⁰ Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа^[c]. ^21 (E)Така говори Господ: ‘Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав, ²² и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.’ ^23 (F)Също за Йезавел Господ каза: ‘Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел. ²⁴ Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.’

^25 (G)Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел; ²⁶ той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“

²⁷ И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен. ²⁸ Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: ^29 (H)„Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“