Chronological

22 ^(A)Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!

² Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти по кажа.

³ Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.

⁴ На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.

⁵ И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.

⁶ И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.

⁷ Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?

⁸ Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.

⁹ И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

¹⁰ Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.

¹¹ Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!

¹² Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.

¹³ Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).

¹⁴ И нарече Авраам онова място: Иехова-ире^[a]; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.

¹⁵ И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето

^16 (B)и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,

¹⁷ Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;

^18 (C)и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

¹⁹ И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.

²⁰ След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:

²¹ Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,

²² Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;

²³ от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;

²⁴ и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.

23 Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;

² и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.

³ И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:

⁴ аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.

⁵ Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:

⁶ послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.

⁷ Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;

⁸ и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,

⁹ да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.

¹⁰ А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:

¹¹ не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.

¹² Авраам се поклони пред народа на оная земя

¹³ и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.

¹⁴ Ефрон отговори Аврааму и му рече:

¹⁵ господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.

^16 (D)Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.

¹⁷ Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха

¹⁸ владение Авраамово пред очите на Хетовите синове – на всички, които влизаха през вратата на града му.

¹⁹ Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.

²⁰ Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.

24 ^(E)Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.

^2 (F)И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми

^3 (G)и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,

⁴ а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.

⁵ Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?

⁶ Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;

^7 (H)Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, – Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);

⁸ ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.

⁹ Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.

¹⁰ И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

¹¹ и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),

¹² и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;

¹³ ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;

¹⁴ и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) – тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).

^15 (I)Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;

¹⁶ момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.

^17 (J)А слугата се затече насреща ѝ и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.

¹⁸ Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.

¹⁹ И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).

²⁰ И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.

²¹ Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.

²² Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли злато,

²³ (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?

²⁴ Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.

²⁵ И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.

²⁶ Тогава човекът се наведе, поклони се Господу

²⁷ и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.

²⁸ Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.

²⁹ Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;

³⁰ той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;

³¹ и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.

³² Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.

³³ И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.

³⁴ Той каза: аз съм Авраамов слуга;

³⁵ Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;

^36 (K)господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;

³⁷ и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,

³⁸ а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.

³⁹ Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.

^40 (L)Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;

⁴¹ тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.

^42 (M)И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,

⁴³ то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,

⁴⁴ и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).

⁴⁵ Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз ѝ казах: дай ми да пия.

⁴⁶ Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.

⁴⁷ Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз ѝ турих обеца на лицето и гривни на ръцете ѝ.

⁴⁸ И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.

⁴⁹ Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.

⁵⁰ Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;

⁵¹ ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.

⁵² Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.

⁵³ Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата ѝ, и на майка ѝ.

⁵⁴ Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.

⁵⁵ Но брат ѝ и майка ѝ рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.

⁵⁶ Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.

⁵⁷ Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.

⁵⁸ Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.

⁵⁹ И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката ѝ, и Авраамовия слуга, и човеците му.

⁶⁰ И благословиха Ревека и ѝ рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!

⁶¹ И стана Ревека и слугините ѝ, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.

^62 (N)А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

⁶³ Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.

⁶⁴ Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.

^65 (O)И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.

⁶⁶ Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.

^67 (P)И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).