Chronological
1 (A)Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
2 И родиха му се седем сина и три дъщери.
3 Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.
4 Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях.
5 (B)Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.
6 (C)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.
7 И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
8 И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.
9 Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?
10 Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята;
11 но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?
12 И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.
13 Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.
14 И ето, дохожда вестител при Иова и казва:
15 воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.
16 Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.
17 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
18 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;
19 ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
20 Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
21 (D)и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!
22 Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.
2 (E)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
2 И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
3 (F)И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
4 Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
5 (G)но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?
6 И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
7 (H)Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме.
8 И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).
9 (I)И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри![a]
10 (J)Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
11 (K)Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.
12 И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.
13 И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.
3 След това отвори Иов уста и прокле деня си.
2 Па начена Иов и рече:
3 (L)да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
4 Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
5 Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
6 Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
7 О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8 (M)Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9 Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11 Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12 Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
13 (N)Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14 заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,
15 или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16 или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17 Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18 Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19 Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20 Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,
21 (O)които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22 биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24 Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25 (P)защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26 Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
4 (Q)Иотговори Елифаз Теманец и рече:
2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3 (R)Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4 (S)твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование?
7 Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8 (T)Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;
9 (U)от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10 (V)Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13 (W)Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14 (X)мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16 Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас:
17 (Y)човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18 (Z)Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19 (AA)толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20 (AB)Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
5 Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?
2 Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.
3 (AC)Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.
4 Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.
5 Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.
6 Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;
7 (AD)ала човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре.
8 Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,
9 (AE)Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,
10 (AF)дава дъжд на земята и праща вода на полетата;
11 унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.
12 Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.
13 (AG)Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:
14 (AH)денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15 Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.
16 И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.
17 (AI)Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,
18 (AJ)защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.
19 (AK)В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.
20 (AL)Във време на глад ще те избави от смърт, и на война – от силата на меча.
21 (AM)От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.
22 На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, –
23 (AN)защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.
24 И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.
25 И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти – като трева на земята.
26 Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.
27 Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.