Beginning

Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
^2 (B)Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността,
което си изкупил да бъде племето^[a], което ще имаш за наследство;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
³ Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания,
към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
^4 (C)Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
⁵ Станаха познати като хора, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
^6 (D)и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
^7 (E)Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
^8 (F)Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всички богослужебни домове по земята.
^9 (G)Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
¹⁰ Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
^11 (H)Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти?
Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
^12 (I)А Бог е от древността мой Цар,
Който извършва избавления сред земята.
^13 (J)Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
^14 (K)Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
^15 (L)Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресъхвали.
^16 (M)Твой е денят, Твоя е нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
^17 (N)Ти си поставил всички предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
^18 (O)Помни това, че врагът е укорил Господа
и че безумни хора са похулили Твоето име.
^19 (P)Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота^[b] на Твоите немотни.
^20 (Q)Зачети завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
²¹ Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
^22 (R)Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
²³ Не забравяй гласа на противниците Си;
размирието на онези, които се повдигат против Тебе,
постоянно се умножава.

Славословим Те, Боже, славословим;
и е близо при нас явяването на името Ти;
разгласяват се чудесните Ти дела.
² Когато уловя определеното време,
аз ще съдя с правота.
³ Ако и да се разтопи земята с всичките ѝ жители,
аз закрепвам стълбовете ѝ. (Села.)
^4 (S)Казах на надменните: Не постъпвайте надменно,
и на нечестивите: Не издигайте рог;
⁵ не вдигайте високо рога си,
не говорете с корав врат.
⁶ Защото нито от изток, нито от запад,
нито от планинската пустиня иде съд;
^7 (T)а Бог е съдията;
един Той унижава, а друг издига.
^8 (U)Защото в ръката на Господа има чаша и виното се пени;
тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива;
и даже дрождето му ще прецедят
и ще изпият всичките нечестиви на земята.
⁹ А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог,
на Него ще пея хваления.
^10 (V)И ще отсека всички рогове на нечестивите;
а роговете на праведните ще се издигнат.

Познат е Бог в Юдея;
в Израил е велико името Му.
² В Салим е скинията Му
и обиталището Му е в Сион.
^3 (X)Там Той строши лъскавите стрели на лъка,
щита и меча, и битката. (Села.)
^4 (Y)Светъл се явяваш, о Славни,
от хълмовете с плячка.
^5 (Z)Коравосърдечните бяха обрани, заспаха във вечния си сън;
и никой от яките мъже не намери ръцете си.
^6 (AA)От Твоето мъмрене, Боже Яковов,
паднаха в дълбок сън и колесници, и коне.
^7 (AB)Ти, самият Ти си страшен;
и кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
^8 (AC)Направил си да се чуе от небето присъда;
земята се убоя и утихна,
^9 (AD)когато Бог стана да съди,
за да спаси всички кротки на земята. (Села.)
^10 (AE)Наистина човешката ярост ще се превърне в хвала към Тебе;
с остатъка от яростта ще се опашеш.
^11 (AF)Обричайте се и изпълнявайте оброците си на Господа, вашия Бог;
всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
^12 (AG)Той снишава гордостта на князете,
страшен е за земните царе.

Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
^2 (AI)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
^3 (AJ)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
⁴ Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
^5 (AK)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
^6 (AL)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
^7 (AM)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
^8 (AN)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
^9 (AO)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
^10 (AP)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
^11 (AQ)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
¹² и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
^13 (AR)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
¹⁴ Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
^15 (AS)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
^16 (AT)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
^17 (AU)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
^18 (AV)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
^19 (AW)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
^20 (AX)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.