Book of Common Prayer
37 (По слав. 36). Давидов <псалом>. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.
2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.
3 Уповавай на Господа и върши добро; <Така ще> населиш земята и <ще> се храниш с увереност.
4 Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.
5 Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши <очакването ти;>
6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.
7 Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.
8 Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, <понеже това води> само към злотворството.
9 Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.
10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;
11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.
12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.
13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.
14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.
15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.
16 Малкият <имот> на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;
17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.
18 Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века.
19 Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити,
20 А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета {Еврейски: Превъзходните на пасбищата.}; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.
21 Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.
22 Защото благословените от <Господа> ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят.
23 Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя Му.
24 Ако падне, не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.
25 Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.
26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.
27 Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.
28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.
29 Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века.
30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие.
31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,
32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.
33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.
34 Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш <това>.
35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;
36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.
37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек <ще има> потомство;
38 А престъпниците <всички> заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.
39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.
40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.
5 Аз съм Господ, и няма друг; Няма бог освен Мене; Аз те описах, ако и да Ме не познаваш,
6 За да познаят от изгрева на слънцето и от запад, Че освен Мене няма никой, <Че> Аз съм Господ, и няма друг.
7 Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.
8 Роси, небе, от горе, И нека излеят облаците правда; Нека се отвори земята, за да се роди спасение, И за да изникне същевременно правда; Аз Господ създадох това.
9 Горко на онзи, който се препира със Създателя си! Черепка от земните черепки! Ще рече ли калта на този, който й дава образ: Що правиш? Или изделието ти <да рече за тебе>: Няма ръце?
10 Горко на онзи, който казва на баща <си>: Какво раждаш? Или на жена му: Какво добиваш?
11 Така казва Господ, Светият на Израиля и неговият Създател: Допитвай се до Мене за бъдещето; За синовете Ми и за делото на ръцете Ми заповядайте Ми.
12 Аз създадох земята, и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество.
13 Аз издигнах него {Т.е., Кира, виж. ст. 1.} с правда, И ще оправям всичките му пътища; Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми, Без откуп или подаръци, казва Господ на Силите.
14 Така казва Господ: <Печалбата от> труда на Египет и търговията на Етиопия. И на високите мъже савците, Ще минат към тебе и твои ще бъдат; Ще те дирят; в окови ще заминат; И като ти се поклонят ще ти се помолят, <казвайки>: Само между тебе е Бог, и няма друг, <Друг> бог няма.
15 Наистина Ти си Бог, Който се криеш, Боже Израилев, Спасителю
16 Те всички ще се посрамят и смутят; Те всички ще си отидат засрамени, които работят идоли.
17 А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; Вие няма да се посрамите нито да се смутите до вечни времена.
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,
16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
17 Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.
18 И не се опивайте с вино, <следствието> от което е разврат, но изпълняйте се с Духа;
19 и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си,
20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,
21 като се подчинявате един на друг в страх от Христа.
22 Жени, <подчинявайте се> на своите мъже, като <длъжност> към Господа;
23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той <е> спасител на тялото).
24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените <нека се подчиняват> във всичко на своите мъже.
25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
31 "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът".
32 Тая тайна е голяма; но аз говоря <това> за Христа и за църквата.
33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.
27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
© 1995-2005 by Bibliata.com