Book of Common Prayer
66 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
2 Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила <Даже> враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
5 Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
6 Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
7 Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
8 Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато <място>.
13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
16 Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.
18 Ако в сърцето си бях гледал <благоприятно> на неправда, Господ не би послушал;
19 Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
20 Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене <ни> молитвата, ни Своята милост.
67 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.
3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.
4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)
5 Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.
6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.
4 И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.
5 Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -
6 не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.
7 Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.
8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.
9 Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.
10 Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;
11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),
37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 <именно>, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.
42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете <си>.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Нека каже сега Израил, Че Неговата милост <трае> до века.
3 Нека каже сега Аароновият дом, Че Неговата милост трае до века.
4 Нека кажат сега ония, които се боят от Господа, Че Неговата милост <трае> до века.
5 В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и <ме постави> на широко място.
6 Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?
7 Господ е откъм мене между помощниците ми; Затова ще видя <повалянето> на ненавистниците си.
8 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на човека.
9 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на князе.
10 Всичките народи ме обиколиха; <Но> в името Господно ще ги отсека.
11 Обиколиха ме, да! обиколиха ме; <Но> в името Господно ще ги отсека.
12 Обиколиха ме като пчели, <но> угаснаха като огън от тръни; <Защото> в името Господно ще ги отсека.
13 Ти, <враже>, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна.
14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
15 Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.
18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях <и> ще прославя Господа.
20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
21 Ще Те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това, <И> чудно е в нашите очи.
24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
25 О Господи! избави, молим се; О Господи! молим се, изпрати благоденствие.
26 Благословен <да бъде оня>, който иде в името Господно; Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог, Който ни показва светлина; Приведете до роговете на олтара Вързаната с въжета жертва.
28 Ти си Бог мой, и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам.
29 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото <Ме любят> тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.
16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.
17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: <Обичаш> ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.
18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.
19 А това рече като означаваше с каква смърт <Петър> щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.
20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?
21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а <на> този какво <ще стане>?
22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.
© 1995-2005 by Bibliata.com