Book of Common Prayer
18 (По слав. 17). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Към милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, <когото> не познавах, слугува на мене,
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; <Даже> чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Жив е Господ, и благословена <да бъде> Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 <Ти си>, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
17 <Когато> сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.
18 Ще отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.
19 В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,
20 За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.
21 Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.
22 Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, <кажете> какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,
23 Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте <някакво> добро или <някакво> зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.
24 Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.
25 Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.
26 Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: <Той има право?> Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.
27 Пръв <Аз рекох> на Сиона: Ето <ги>! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.
28 Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.
29 Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.
11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,
12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.
13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата <отдела> едно, и развали средната стена, която ги разделяше,
15 като в плътта Си унищожи враждата, <сиреч>, закона със заповедите му <изразени> в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и <тъй> да направи мир,
16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.
17 И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;
18 защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.
19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и <членове> на Божието семейство;
20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,
21 върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;
22 в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.
2 След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.
2 И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.
3 Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;
4 И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на <къщата>, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
8 Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):
11 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
12 И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.
© 1995-2005 by Bibliata.com