Book of Common Prayer
104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
61 Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните;
2 Да проглася годината на благоволението Господно, И деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени;
3 Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.
4 И ще се съградят отдавна запустелите места, Ще се издигнат досегашните развалини. И ще се обновяват пустите градове Опустошени от много родове.
5 Чужденци ще останат и ще пасат стадата ви, И чужденци ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.
6 А вие ще се казвате свещеници Господни; Ще ви наричат служители на нашия Бог; Ще ядете имота на народите, И ще наследите тяхната слава.
7 Вместо срама си <ще получите> двойно, И вместо посрамянето си те ще се радват в наследството си; Затова в земята си ще притежават двойно, Радостта им ще бъде вечна.
8 Защото Аз Господ обичам правосъдие, Мразя грабителство с неправда; А тях ще възнаградя с вярност, И ще направя с тях вечен завет.
9 Потомството им ще бъде познато между народите, И внуците им между племената; Всеки, който ги гледа, ще познае, Че те са род, който Бог е благословил.
23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.
24 Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.
26 Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.
27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28 Няма <вече> юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,
5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
7 Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то <си> Божий наследник чрез Христа.
© 1995-2005 by Bibliata.com