Book of Common Prayer
83 (По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;
2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.
3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.
4 Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.
5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -
6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните,
7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;
8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)
9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Явина при потока Кисон,
10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.
11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,
12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.
13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.
14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.
15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.
16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.
17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,
18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.
34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.
6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -
13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
17 <Праведните> извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
85 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.
2 Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).
3 Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.
4 Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.
5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?
6 Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?
7 Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.
8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.
9 Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.
10 Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.
11 Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.
12 Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.
13 Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, <в който да ходим>,
86 (По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.
2 Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.
3 Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.
4 Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.
5 Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,
6 Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,
7 В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.
8 Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито <има> дела подобни на Твоите.
9 Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.
10 Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.
11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,
12 Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.
13 Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.
14 Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.
15 Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.
16 Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.
17 Покажи ми знак на благоволението <Си, >За да <го> видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.
12 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:
2 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.
3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.
4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.
5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.
6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
7 Но слугата Ми Моисей не е така <поставен>, той, който е верен в целия Ми дом;
8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?
9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.
10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, <бяла> като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
11 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.
12 Да не бъде тя като мъртво <дете>, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.
13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.
14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.
15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
16 Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.
12 Защото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.
17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18 знаеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;
19 <ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
24 <Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
11 [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].
12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16 Но ако не <те> послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде< дадено> от Отца Ми, Който е на небесата.
20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
© 1995-2005 by Bibliata.com