Book of Common Prayer
80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.
4 Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
6 Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.
9 Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,
11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.
16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.
17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.
19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?
14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
79 (По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,
2 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,
3 Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да <ги> погребва.
4 Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.
5 До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;
7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.
8 Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.
9 Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.
10 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};
12 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.
15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра <за плочите> на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.
17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;
20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.
21 И понякога облакът стоеше <само> от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха;
22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.
23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.
29 В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил ... за.} добро на Израиля.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31 А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен <да проповядва> благовестието от Бога,
2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),
3 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да <привеждаме> в послушност към вярата <човеци> от всичките народи;
6 между които сте и вие призвани от Исуса Христа:
7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.
9 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
10 молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, <която е и> ваша и моя,
13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.
14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:
15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.
16 И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.
17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.
18 И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.
19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?
20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.
21 [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].
© 1995-2005 by Bibliata.com