Book of Common Prayer
70 (По слав. 69). За първия певец, Давидов <псалом>, за спомен {Псал. 38, надписът.}. Боже, <побързай> да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
2 Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
3 Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.
5 А аз съм сиромах и немотен; Боже, побързай <да дойдеш> при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.
71 (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе <ще бъде> винаги хвалението ми.
7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.
9 Не ме отхвърляй във време на старостта <ми;> Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да <го> избави.
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 Нека се посрамят <и> се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, <което ми вършиш, >Защото не мога <да ги> изброя.
16 Ще дойда <и ще хваля> мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на <идещия> род, Твоята мощ на всичките бъдещи <поколения>.
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
11 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!
2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.
4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.
5 Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.
6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.
7 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;
8 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня <и> за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.
16 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти.
17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.
18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива <неща> няма закон.
24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.
13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?
14 А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.
15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.
17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.
18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.
© 1995-2005 by Bibliata.com