Book of Common Prayer
50 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Тъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
59 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати <стражи> да пазят къщата, <в която бе Давид>, за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3 Защото, ето, причакват <за да уловят> душата ми; Силните се събират против мене, Не <за> мое престъпление, Господи, нито <за> мой грях.
4 Без <да има в мене> вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).
6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7 Ето, те бълват <думи> с устата си; Мечове <има> в устните им, Понеже, <думат те>: Кой слуша?
8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9 О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.
10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя <повалянето> на ония, които ме причакват.
11 Да ги не убиеш, да не би да забравят <това> моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.
12 <Поради> греха на устата си, <поради> думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13 Довърши <ги> с гняв, довърши <ги> да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова <И> до краищата на земята. (Села).
14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта< ненаситени>.
16 А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото <Ти>, Боже, милостиви мой Бог, <Си> крепост моя.
60 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
8 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.
2 Из устата на младенците и сучещите Укрепил Си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,
4 <Казвам си:> Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}, И със слава и чест си го увенчал.
6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,
7 Всичките овце и говеда, Още и животните на полето,
8 Въздушните птици, морските риби, <И всичко> що минава през морските пътища.
9 Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
84 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 81 надписът.}, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.
4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).
5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към <Твоя дом>.
6 Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд <я> покрива с благословения.
7 Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
9 Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.
10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди <други дни>; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.
11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12 Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?
22 Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?
4 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
3 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан <като> разпнат?
2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела, <изисквани> от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в <евангелското> послание?
3 Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?
4 Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!
5 Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, <изисквани> от закона ли <върши това>, или чрез вяра в посланието,
6 както <с> Авраама, <който> повярва в Бога, и му се вмени за правда?
7 Тогава познайте, че тия, които <упражняват> вяра, те са Авраамови чада;
8 и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, <казвайки>: "В тебе ще се благославят всичките народи".
9 Така щото тия, които <имат> вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.
10 Защото всички, които се <облягат> на дела, <изисквани> от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно <от това>, "че праведният чрез вяра ще живее";
12 а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, <което заповядва законът>, ще живее чрез него".
13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";
14 така щото благословението, <дадено> на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
13 И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
© 1995-2005 by Bibliata.com