Book of Common Prayer

Псалом Давидов. В спомен (за съботата).

^1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,

^3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.

⁴ Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;

^5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,

⁶ смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.

^7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;

⁸ защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.

⁹ Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.

¹⁰ Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.

¹¹ Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.

^12 (E)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.

¹³ А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;

^14 (F)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;

¹⁵ и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,

¹⁶ защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.

¹⁷ И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.

¹⁸ Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.

^19 (G)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.

²⁰ А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;

^21 (H)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.

²² Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;

²³ побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!

20 ^(A)Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:

^2 (B)Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;

^3 (C)да нямаш други богове, освен Мене.

^4 (D)Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;

^5 (E)не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,

^6 (F)и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

^7 (G)Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

^8 (H)Помни съботния ден, за да го светиш;

^9 (I)шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;

^10 (J)а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, на дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;

^11 (K)защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

^12 (L)Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

^13 (M)Не убивай.

^14 (N)Не прелюбодействувай.

^15 (O)Не кради.

^16 (P)Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

^17 (Q)Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) – нищо, което е на ближния ти.

^18 (R)Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.

^19 (S)И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.

^20 (T)И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.

^21 (U)И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.

^24 (A)Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата,

^25 (B)на която аз станах служител по Божия наредба, мен възложена за вас, за да изпълня словото Божие, –

^26 (C)тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му,

^27 (D)на които Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упованието на славата, е във вас;

^28 (E)Него ние проповядваме, като вразумяваме всички човеци и ги учим на всяка премъдрост, та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса;

^29 (F)за това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене.

2 Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично,

^2 (G)за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа,

^3 (H)в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието.

⁴ А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи;

^5 (I)защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа.

⁶ Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него,

^7 (J)вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.

4 Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,

² и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.

³ И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.

^4 (A)А Той му отговори и рече: писано е: „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“.

⁵ Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха,

^6 (B)и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.

^7 (C)Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.

⁸ Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,

⁹ и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.

^10 (D)Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“.

¹¹ Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.