Book of Common Prayer
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
12 (E)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14 (F)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19 (G)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21 (H)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
3 Молитва на пророк Авакума, за пение.
2 Господи! чух вест от Тебе и се уплаших. Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост.
3 (A)Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята.
4 (B)Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му!
5 (C)Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му – палещ вятър.
6 (D)Той стана – и поклати земята; погледна – и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни.
7 (E)Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя.
8 (F)Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници?
9 (G)Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята.
10 (H)Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си;
11 (I)слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия.
12 В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите.
13 Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх.
14 Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха.
15 С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води.
16 Аз чух – и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител.
17 Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, –
18 (J)аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение.
12 (A)Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.
13 (B)Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене,
14 (C)тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.
15 (D)Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие.
16 (E)Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило.
17 (F)Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас.
18 Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов;
19 (G)техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното.
20 (H)А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа,
21 (I)Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.
17 (A)Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2 (B)според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3 (C)А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4 Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5 (D)И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6 (E)Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7 Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8 (F)защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.