Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
78 (A)Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;
2 (B)труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове;
3 (C)проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
5 (E)Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
6 (F)Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
7 защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
8 (G)Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
9 Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
10 (H)Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
11 (I)Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
12 (J)Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
13 (K)А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
26 Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар.
2 Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
3 (A)постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;
4 (B)ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,
5 задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бяхзаповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
6 И тъй, Исаак се засели в Герар.
12 И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.
13 И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.
14 Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.
15 И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.
16 И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.
17 Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.
18 И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).
19 И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.
20 И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.
21 (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.
22 Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.
23 (A)Оттам той премина във Вирсавия.
24 (B)И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.
25 И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).
26 (C)Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
27 Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?
28 Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,
29 за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.
30 Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.
31 И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром,
32 В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.
33 И той го нарече Шива. Затова името на оня град и до днес е Беершива (Вирсавия).
17 (A)Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, – та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.
18 (B)Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.
19 Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.
20 (C)А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците – Господа нашего Иисуса (Христа),
21 (D)нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.
22 Моля ви, братя, приемете търпеливо това увещателно слово: накратко и ви писах.
23 Знайте, че брат Тимотей е пуснат, с него (ако той скоро дойде) ще ви видя.
24 Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
25 Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
53 И всеки си отиде у дома си.
8 А Иисус отиде на Елеонската планина.
2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
4 рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
5 (A)а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
11 Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.