Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен.
Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.
3 (A)В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание – на Сион.
4 (B)Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.
5 Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.
6 Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.
7 (C)От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.
8 Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?
9 (D)Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,
10 когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.
11 (E)И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.
12 (F)Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:
13 (G)Той укротява духа на князете, Той е страшен за земните царе.
76 (H)Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.
2 Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
3 (I)В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
4 Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
5 Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
6 (J)Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
7 (K)припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
8 (L)нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
9 нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
10 (M)нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
11 (N)И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила.
12 (O)Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
13 ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.
14 (P)Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
15 (Q)Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
16 (R)Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.
17 (S)Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
18 Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
19 (T)Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.
20 (U)Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
21 (V)Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.
Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
23 (A)Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2 (B)защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3 (C)Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4 (D)Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), –
5 (E)той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6 (F)Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8 Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата.
Псалом Давидов.
27 (A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 (G)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
28 Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
29 Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;
30 той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, – тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;
31 и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.
32 Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.
33 И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.
34 Той каза: аз съм Авраамов слуга;
35 Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;
36 (A)господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;
37 и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,
38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.
49 Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не? Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.
50 Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;
51 ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.
12 (A)Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“
13 и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.
14 (B)Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа,
15 (C)като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина;
16 (D)да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.
17 (E)Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи.
18 (F)Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря,
19 (G)и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на който молеха да им се не говори вече,
20 (H)защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: „и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян“.
21 (I)И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: „ужасен съм и треперя“.
22 (J)Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели,
23 (K)към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,
24 (L)и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която подобре говори от Авелевата.
25 (M)Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата,
26 (N)Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: „още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето“.
27 (O)Думите: „още веднъж“ означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото.
28 (P)И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,
29 (Q)защото нашият Бог е огън, който изтребя.
14 Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15 И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16 (A)Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17 (B)който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19 (C)Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21 Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22 (D)Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23 Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, – на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24 (E)Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25 Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26 Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27 (F)Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28 (G)Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29 Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30 (H)Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка. защото часът Му още не бе дошъл.
31 (I)И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
32 Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
33 А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
34 (J)ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36 Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.