Book of Common Prayer
Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.
1-2 (A)Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.
3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.
4 Господи, чуй рано гласа ми, – на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,
5 (C)защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;
6 (D)нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.
7 (E)Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.
8 Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
9 Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.
10 (F)Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им – отворен гроб, с езика си лъстят.
11 Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.
12 И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.
Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
1-2 (G)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3 Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
4 потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5 Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6 (H)защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7 Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8 (I)Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9 (J)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10 Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
11 (K)Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
10 (A)На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: „отлети на вашата планина като птица“?
2 Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.
3 Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?
4 (B)Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.
5 Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.
6 (C)Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,
7 защото Господ е праведен, – обича правда; лицето Му гледа праведника.
Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов.
1-2 (D)Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
3 (E)Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
4 (F)Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език,
5 (G)ония, които думат: „с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?“
6 Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
7 (H)Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
9 Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.
24 (A)И Саул каза на Самуила: съгреших, понеже пристъпих заповедта Господня и твоята дума; но аз се уплаших от народа и послушах гласа им;
25 а сега снеми от мене моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа (твоя Бог).
26 (B)А Самуил отговори на Саула: няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли думата Господня, и Господ тебе отхвърли, за да не бъдеш цар над Израиля,
27 Самуил се обърна да си иде. Но Саул се хвана за края на дрехата му и я раздра.
28 (C)Тогава Самуил рече: днес Господ изтръгна царството Израилево от тебе и го даде на твоя ближен, който е по-добър от тебе.
29 (D)Верният Израилев неправда няма да каже, нито ще се разкае, понеже Той не е човек, та да се разкае.
30 (E)И рече Саул: съгреших; но стори ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израиля, и се върни с мене, и аз ще се поклоня на Господа, твоя Бог.
31 Самуил се върна след Саула, и Саул се поклони Господу.
32 След това Самуил рече: доведете ми амаликския цар Агага. И Агаг, разтреперан, се приближи до него, и рече Агаг: горчилото на смъртта, навярно, е отминало!
33 (F)Но Самуил рече: както мечът ти лишаваше жени от деца, тъй и майка ти между жените нека бъде лишена от син. И разсече Самуил Агага пред Господа в Галгал.
34 Самуил отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гива Саулова.
35 (G)И Самуил вече се не видя със Саула до деня на смъртта си; но Самуил тъгуваше за Саула, понеже Господ бе се разкаял, че възцари Саула над Израиля.
32 Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33 Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
36 В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37 Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38 А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40 Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41 Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
43 И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.
56 (A)и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
24 (B)А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2 ала намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6 (C)Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7 (D)говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8 И спомниха си думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.