Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
131 (A)Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
3 (B)„няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
4 (C)няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
5 (D)докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“
6 (E)Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
7 (F)Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
8 (G)Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
10 (H)Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
11 (I)Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
13 (J)Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
14 (K)„Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
15 (L)Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
17 (M)Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
18 (N)Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“
Песен на възлизане. Давидова.
132 (O)Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
2 (P)Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
3 (Q)като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
Песен на възлизане.
133 (R)Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).
2 Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!
3 (S)Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.
Алилуия.
134 (T)Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,
2 които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.
3 (U)Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,
4 (V)защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.
5 Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.
6 (W)Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;
7 (X)издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.
8 (Y)Той порази първородните в Египет от човек до добитък,
9 прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,
10 (Z)порази много народи и изтреби силни царе:
11 (AA)Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;
12 и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.
13 Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.
14 Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.
15 (AB)Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:
16 (AC)имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;
17 имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.
18 (AD)Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.
19 Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!
20 Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!
21 (AE)Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.
(Алилуия.)
135 (AF)Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
2 (AG)Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
4 (AH)Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
5 (AI)Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
6 (AJ)Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
7 (AK)Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
8 (AL)слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
9 луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
10 (AM)Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
11 (AN)и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
12 (AO)с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
13 (AP)Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
14 (AQ)и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
15 (AR)и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
16 Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
17 Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
18 и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
19 (AS)Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
20 (AT)и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
21 и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
22 за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
23 Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
24 и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
25 (AU)дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
26 Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
5 А и филистимци се събраха за война против Израиля: трийсет хиляди колесници и шест хиляди конници, и множество народ, като пясък на морск ия бряг; и дойдоха, та се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.
6 (A)Израилтяните, като видяха, че са в опасност, понеже народът беше стеснен, криеха се в пещери и проломи, в скали, кули и ровове;
7 а някои от евреите преминаха отвъд Иордан, в страната Гадова и Галаадска; Саул пък беше още в Галгал, и целият народ, който беше с него, се беше изплашил.
8 (B)И той чака седем дена, до срока, назначен от Самуила, но Самуил не дохождаше в Галгал. И народът почна да се разбягва от него.
9 И Саул рече: доведете при мене отреденото за всесъженна жертва и за мирни жертви. И принесе всесъжение.
10 И щом свърши с принасяне на всесъжението, ето че иде Самуил. Саул излезе насреща му да го поздрави.
11 А Самуил попита: какво си направил? Саул отговори: видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде на уреченото време, филистимци пък се бяха събрали в Михмас, –
12 тогава си помислих: „сега ще се спуснат върху ми филистимци в Галгал, аз пък още не съм попитал Господа“, и затова се реших да принеса всесъжение.
13 И Самуил рече на Саула: лошо си сторил, дето не изпълни заповедта на Господа, твоя Бог, която ти беше дадена, защото днес Господ щеше да затвърди царуването ти над Израиля завинаги;
14 (C)но сега твоето царуване не ще може да устои: Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото ти бе заповядал Господ.
15 (D)И стана Самуил, та отиде от Галгал в Гива Вениаминова (останалите човеци отидоха подир Саула против неприятелското опълчение, което ги нападна, когато отиваха от Галгал в Гива Вениаминова); а Саул преброи човеците, които бяха с него, до шестстотин души.
16 Саул със сина си Ионатана и човеците, които се намираха при тях, се установиха в Гива Вениаминова (и плачеха); а филистимци стояха на стан в Михмас.
17 (E)И от филистимския стан излязоха три дружини, за да опустошават земята: едната тръгна по пътя за Офра, в окръг Суал,
18 (F)другата дружина тръгна по Веторонския път, а третата тръгна по пътя към границата на долина Цевоим, към пустинята.
26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
27 (A)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
32 (B)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
37 (C)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
14 (A)каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18 (B)Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!
22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,
25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.