Book of Common Prayer
(Алилуия.)
146 (A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.
2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.
3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;
4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.
5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
(Алилуия.)
147 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
2 защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
3 (J)утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
5 (K)дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
7 (L)Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
8 (M)Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби – Израилю.
9 (N)На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
Алилуия.
111 (A)Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.
2 (B)Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.
3 (C)Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
4 (D)В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.
5 (E)Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.
6 (F)Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
7 (G)От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.
8 (H)Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.
9 (I)Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.
10 (J)Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.
Алилуия.
112 (K)Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.
2 (L)Да бъде благословено името Господне отсега и довека.
3 (M)От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.
4 (N)Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.
5 (O)Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,
6 наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;
7 (P)из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,
8 (Q)за да го постави с князете, с князете на народа му;
9 (R)неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!
(Алилуия.)
113 (S)Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ,
2 Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.
3 (T)Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
4 (U)Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета.
5 (V)Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
8 (W)Който превръща скалата във водно езеро и камъка – във воден извор.
9 (X)Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
10 (Y)Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
11 (Z)Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
12 (AA)А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
13 (AB)Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
14 (AC)имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
16 (AD)Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
17 (AE)(Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
24 (AF)Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
25 (AG)Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
26 (AH)а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
36 И Саул рече: да спогнем филистимци тая нощ и да ги ограбим до съмване и да не оставим ни едного от тях. И рекоха: прави всичко, що намираш за добро. А свещеникът рече: да пристъпим тук към Бога.
37 (A)И Саул запита Бога: да спогна ли филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израиля? Но Той му не отговори оня ден.
38 Тогава Саул рече: нека се приближат тук всички началници народни, да разпитат и узнаят, върху кого е днес грехът?
39 Защото, жив ми Господ, Който спаси Израиля, ако бъде и върху сина ми Ионатана, и той ще умре непременно. Ала никой от целия народ му не отговори.
40 И Саул рече на всички израилтяни: застанете вие на едната страна, а аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И народът отговори на Саула: прави, каквото намериш за добре.
41 (B)И рече Саул: Господи, Боже Израилев! (защо сега не отговори на Твоя раб? У мене ли е вината за това, или у сина ми Ионатана, Господи, Боже Израилев!) дай личба. (Ако вината е у Твоя народ Израиля, освети го.) Изобличени бидоха с жребие Ионатан и Саул, а народът излезе прав.
42 Тогава Саул рече: хвърлете жребие между мене и между сина ми Ионатана (и когото Господ посочи, той да умре. И народът рече на Саула: да не бъде тъй! Но Саул настояваше. И хвърлиха жребие между него и сина му Ионатана), и жребието падна върху Ионатана.
43 (C)И Саул рече на Ионатана: кажи ми, какво си сторил? И Ионатан му разказа, като рече: куснах с края на тоягата, която е в ръката ми, малко мед; и ето, аз трябва да умра.
44 (D)И Саул рече: нека Бог ми направи туй и туй, и още повече да направи; ти, Ионатане, трябва днес да умреш.
45 (E)Но народът рече на Саула: Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на Израиля? Това няма да бъде! Жив ми Господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действуваше с Бога. И народът освободи Ионатана, и той не умря.
5 (A)И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2 (B)чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3 (C)Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4 търпението – опитност, опитността – надежда,
5 (D)а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6 (E)Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7 За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8 (F)Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9 (G)Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10 (H)Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11 и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
22 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2 (A)царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3 и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
5 Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
6 други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
7 (B)Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14 (C)защото мнозина са звани, а малцина избрани.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.