Book of Common Prayer
87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове град,
2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.
3 Славни неща се говорят за тебе Граде Божий (Села).
4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя народ, ще кажа, се е родил там;
5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Вавилон ще го утвърди.
6 Когато Господ запише племената, ще счете, Че това и онова племе се е родило там. (Села).
7 Както певците тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са в Тебе.
90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му трае до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му трае до века;
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му трае до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му трае до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му трае до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му трае до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му трае до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му трае до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му трае до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му трае до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му трае до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му трае до века;
13 Който раздели Червеното море на две части, Защото милостта Му трае до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му трае до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му трае до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му трае до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му трае до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му трае до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му трае до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му трае до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му трае до века.
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му трае до века.
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му трае до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му трае до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му трае до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му трае до века.
4 И рече ми: Сине човешки, иди, отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.
5 Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -
6 не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.
7 Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.
8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.
9 Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.
10 Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;
11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.
12 Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господната слава от мястото Му!
13 И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, - шум на голямо спускане.
14 И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; Но Господната ръка бе мощна върху мене.
15 Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там, гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.
16 А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:
17 Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.
7 Тоя Христос в дните и в плътта Си, като принесе в силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.
12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.