Book of Common Prayer
49 Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.
50 Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.
51 Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.
53 Горещо негодувание ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.
54 Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.
55 Нощем си спомням Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.
56 Това е моето хваление, Че опазих твоите правила.
57 Хат. Господи, Ти си мой дял: Обещах се, че ще пазя Твоите думи.
58 Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.
59 Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.
60 Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.
61 Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.
62 По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.
63 Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.
64 Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.
65 Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.
66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.
67 Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.
69 Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
70 Тяхното сърце надебеля, като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.
71 Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.
72 Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.
49 (По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
53 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
2 Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?
5 Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на оплакващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
6 Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
24 Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;
25 на която аз станах служител, по Божия наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога,
26 сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на неговите Светии;
27 на която Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата.
28 Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек, и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да предоставим всеки човек съвършен в Христа.
29 Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.
2 Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично,
2 за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа.
3 в Когото [са скрити] всички съкровища на премъдростта и на знанието.
4 Това ви казвам, за да не ви измами някой с убедителни думи.
5 Защото, ако и да не съм с вас тялом, пак духом съм с вас, и се радвам като гледам вашата уредба и постоянство на вашата вяра спрямо Христа.
6 И тъй, както сте приели Христа, Исуса Господа, така се обхождайте в Него,
7 вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилствуващи [в нея с] благодарение.
27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.